Ядрени и неядрени държави - кои са и защо за едни може, а за други - не?

Договорът за неразпространение на ядреното оръжие задължава неядрените държави да си сътрудничат с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която следи за спазването на Договора. 

По правило между държавите и МААЕ е договорено, че агенцията има право да влиза в ядрените съоръжения и да ги инспектира. Въпреки това МААЕ не може да налага санкции, ако бъдат открити нарушения.

Правната рамка на забраната за разработване на ядрени оръжия се осигурява от Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), иницииран от ядрените сили САЩ, Съветския съюз и Великобритания през 1968 година. Той е в сила от 1970 година. Междувременно са го подписали 191 държави.

Индия, Пакистан, Израел и Южен Судан не са го подписали, а Северна Корея оттегли първоначалния си подпис и напусна договора.

Договорът за неразпространение на ядреното оръжие е обвързващ по силата на международното право. Той обаче дава право на страните по него да се оттеглят от него, ако "изключителни събития застрашават висшите интереси на тяхната страна". Но всеки, който остава да членува, е обвързан със съответните задължения, казва за ARD професор Пиер Тилбьоргер от Института по международно право на мира и хуманитарно право в Бохум, съобщи DW.

Договорът е вид споразумение за разоръжаване: той има за цел да предотврати разпространението на ядрени оръжия и като цяло да намали техния брой. В договора се прави разграничение между "ядрени държави" и "неядрени държави". 

Първите са онези страни, които са разработили ядрена бойна глава преди 1 януари 1967 г. и са я детонирали – поне в тест. Освен САЩ, Великобритания и Съветския съюз такива са още Франция и Китай, които се присъединиха към договора през 1992 година.

Тези ядрени сили са и петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и в този договор те се задължават да не прехвърлят ядрени оръжия на други държави "и да не подпомагат, насърчават или подтикват която и да е държава, която не притежава ядрено оръжие, да произвежда или придобива по друг начин ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства". 

Освен това ядрените държави се ангажират да се разоръжат напълно, за което обаче не е фиксиран краен срок. Това обяснява защо никой досега не го е направил, независимо от факта, че са минали вече десетилетия от подписването му.

Неядрените държави се задължават да не произвеждат, приемат или придобиват ядрени оръжия. Казано иначе: те трябва да останат държави, които не притежават ядрено оръжие. Те обаче могат да използват атома за мирни цели – всяка държава има такова право.

Индия и Пакистан също притежават ядрени оръжия - те ги разработиха извън Договора за неразпространение на ядреното оръжие, към който така и не се присъединиха. Според скорошен доклад на научните служби на Бундестага и двете страни в момента разширяват и модернизират арсеналите си. Въпреки че Индия не членува в Договора, страната доброволно се е ангажирала да спазва принципите за неразпространение на ядрени оръжия и да не изнася чувствителни ядрени технологии.

Израел също е признат за ядрена сила, въпреки че никога не е признавал официално, че притежава такива оръжия. Стокхолмският институт за изследване на мира смята, че Израел разполага с около 30 ядрени бомби за самолетни атаки и 50 ядрени ракетни бойни глави.

Снимка: БГНЕС