15 минути за душ веднъж седмично и впрягани да орат - как живеят затворничките в Беларус?

Международният комитет за разследване на изтезанията в Беларус публикува разкритията си, направени след разговори с 20 жени от лагер N4 в Гомел от май 2021 до февруари 2024 година. Издевателствата, униженията и принудителният труд там са ежедневие.

Женската колония в Гомел е предвидена за над 1700 души. По непотвърдени данни между 2000 и 2021 година там е имало 3000 затворнички. Съоснователят на Международния комитет за разследване на изтезанията в Беларус Сергей Устинов казва, че администрацията на лагера предприема специални мерки, за да издевателства над политическите затворнички: настанява ги заедно с осъдени за убийства и криминални деяния, "насъсква ги едни срещу други", насърчава доносничеството. Известните политзатворнички са в специални отряди, където се следи всяка тяхна крачка.

"Тези отряди са най-жестоките - ако може да се попадне в Ада, то той е там", казва една от политзатворничките.

Известните политзатворнички са държани в режим на максимална изолация, а и за най-дребните нарушения могат да им организират "Титаник": персоналът на затвора излива в коридора кофи с вода, а осъдената трябва с парцал максимално бързо да я събере от пода. Това се прави на колене и е съпроводено от коментари, който най-често са обидни, разказват потърпевшите.

Само веднъж месечно им дават пакет превръзки

"Едно от най-чудовищните наказания е клетката, която се намира на територията на колонията. Жените ги слагат там за отказ да изпълнят искане на надзирателите или заради конфликти с други арестантки. Престоят там може до продължи и до осем часа", е записано в доклада на Международния комитет за разследване на изтезанията.

Правозащитниците съобщават още за шокиращи санитарни условия и липса на хигиенни материали за жените. Затворничките имат право да взимат душ само веднъж в седмицата за 15 минути, а ако се измият в някой друг ден, срещу тях се пише рапорт. Освен това жените трябва сами да си осигуряват нужните им хигиенни материали. Само веднъж месечно им дават пакет превръзки и руло тоалетна хартия. Превръзки те имали право да получават и от близките си – но само веднъж на половин година.

"Всяка проява на солидарност - например, ако една жена е дала на другата превръзка, чай или нещо подобно, се смята за нарушение, което се санкционира", отбелязва Сергей Устинов, цитиран от DW.

Правозащитниците са се запознали и с условията на труд в шивашкия цех, в който се шият униформи. Макар в затвора да е установена шестдневна работна седмица, жените често били принудени да работят и в неделя.

На осъдени им е забранено да ходят на църква

"Там е много прашно, не може да се диша. Платовете са обработени с химикали, което е много вредно за страдащите от алергия и астма", разказва бивша политическа затворничка. А заплащане почти няма - една от участничките в разследването получила в първия месец в лагера 44 копейки, а в следващите - по 2-3 рубли.

Наред с работата в цеха жените постоянно трябвало да дават различни дежурства, да разтоварват зеленчуци, мебели, да чистят района. Описан е случай, при който надзирателят накарал затворничките да пренасят изринатия сняг с одеялата, с които се завиват през нощта.

Политзатворничките разказали на правозащитниците и как веднъж месечно всеки отряд трябвало да оре земята. Давали им специален инструмент, подобен на рало: "Впрягаха хората като коне и ги караха да орат с това рало на врата".

Дори свидетелство от лекаря не освобождавало от работата в шивашкия цех или от задълженията за почистване на територията около лагера, отбелязват правозащитниците. Освен това на затворничките неведнъж била отказвана медицинска помощ. Описан е и случай, в който затворничка не получила болничен, защото не признавала вината си.

Правозащитниците съобщават също, че напоследък над политическите затворници в Беларус, които откажат да напишат молба за помилване, се оказва натиск. Освен това на много жени, осъдени по политически причини, е било забранено посещението на църквата и на спортната зала. От началото на войната в Украйна е била блокирана и кореспонденцията им с всички, освен с най-близките роднини.

Снимка: БГНЕС