Ердоган е решен на всяка цена да задържи властта през 2023 г.

След като срина турската икономика и предизвика обедняването на средната класа, президентът Реджеп Тайип Ердоган въвлича страната си към ненужна война и манипулира съдилищата срещу съперниците си, пише Politico. Това е отражение на безмилостния стремеж на Ердоган да задържи властта през 2023 г.

Президентските избори в Турция, които трябва да се проведат на 23 юни, са може би най-важният - макар и в никакъв случай най-честният вот в света тази година. Това ще определи дали нацията от 85 милиона граждани на портата на Европа, Азия и Близкия изток ще продължи да върви по пътя към авторитарна, експанзионистична сила, или ще направи нов, коренно различен избор.  

За първи път откакто Партията на справедливостта и развитието дойде на власт през 2002 г. в Турция има сериозна перспектива за политическа промяна. Годишната инфлация е над 80%, турската лира се обезцени рязко спрямо долара, а популярността на управляващите се понижава успоредно с нарастването на икономическите трудности.

Според социологическите проучвания Ердоган ще се сблъска с все по-сериозни политически предизвикателства, като Партията на справедливостта и развитието получава едва 30-процентна подкрепа.

Разбира се, отговорът на президента беше очаквано брутален както на вътрешния, така и на международния фронт. Въпреки съпротивата и на Вашингтон, и на Москва Ердоган разгласи подготовката за изпращане на танкове в Сирия, опитвайки се да прогони кюрдските милиции, съюзени със Запада в битката срещу бойците на "Ислямска държава", които Анкара приема за свързани със забранената Кюрдска работническа партия.

Междувременно турският президент също заплашва да удари съюзника на НАТО Гърция на фона на продължаващите спорове за газови сондажи, Кипър и предполагаемата "милитаризация" на гръцките острови в Егейско море - въпреки че международната икономическа и политическа цена на всяко подобно действие го прави много опасно и малко вероятно.

Откакто започна инвазията на Русия в Украйна, Ердоган позиционира Турция като незаменим посредник между Москва и Киев, като помага за посредничество при сделки и организира разговори между американски и руски ръководители по сигурността. Той също така успя да подкрепи Украйна - включително с продажби на военни дронове - като същевременно поддържа търговски и енергийни връзки с Русия и без да застрашава личните си отношения с президента Владимир Путин или да си навлече гнева на Запада.

Междувременно у дома турският президент използва правосъдната система, която не е известна със своята независимост, за да се опита да дисквалифицира своите най-мощни потенциални съперници.

Въпреки че общественото мнение е силно националистично в Турция, едно нахлуване в Сирия, което да предизвика реакция на САЩ или Русия, принуждавайки Анкара да отстъпи, може да има обратен ефект върху него. От друга страна, ограничена трансгранична операция с малко турски жертви всъщност може да бъде приемлива за гласоподавателите.

Европейският съюз вероятно ще бъде по-скоро страничен наблюдател, отколкото сила за умереност или промяна. Блокът е най-големият търговски партньор на Турция, но е загубил влияние в Анкара, тъй като отдавна процесът на присъединяване на страната към ЕС е в застой и Брюксел трябва редовно да успокоява Турция с помощ, за да задържи близо четири милиона сирийски бежанци на своя територия.

Западът несъмнено би бил облекчен да види гърба на Ердоган. Но правителствата играят сигурно, поддържайки комуникационните линии отворени за силния човек на Босфора и предлагайки потискащо малко публична помощ на опозицията, дори когато тихо се молят за по-умерена, прозападна Турция през юни.

Четете цялата статия в bloombergtv.bg.

Снимка: БГНЕС