Агенцията по лекарства на ЕС: Употребата на райски газ за развлечение е все по-тревожна

Употребата на "райски газ" за развлечение е все по-тревожна в Европа, заяви в Агенцията по лекарствата на Европейския съюз (EMCDDA), като подчерта риска от отравяния, изгаряния и увреждане на нервната система.

"Увеличаването на употребата на диазотен оксид за развлечение в някои части на Европа е причина за безпокойство", заяви директорът на ЕЦМНН Алексис Гусдел.

"Съществува общо схващане сред потребителите, че вдишването на диазотен оксид е безопасно.Въпреки това виждаме, че по-честата или по-интензивна употреба на газа увеличава риска от сериозни вреди", допълни той. 

Диазотният оксид има различни легитимни медицински, промишлени, търговски и научни функции. Той се използва като хранителна добавка и като анестетик, пише БГНЕС. 

През последните години той става все по-популярен и като релаксиращо средство, което оставя у потребителя усещане за еуфория, заяви Агенцията на ЕС по лекарствата.

Това се дължи на факта, че е леснодостъпен, евтин и като цяло се възприема като "относително безопасен наркотик".

"Развита е печеливша и разширяваща се верига за доставки, като специализирани интернет магазини директно рекламират газа за развлекателна употреба или го предлагат под претекст, че се използва за приготвяне на бита сметана", се обяснява в проучването.

Тежката и честа употреба на газа е довела до "малко, но значително увеличение" на отравянията и други здравословни проблеми от 2017 г. насам.

Те варират от увреждане на нервната система (невротоксичност), тъй като азотният оксид необратимо дезактивира витамин В12 в организма, тежки измръзвания от излагане на ледения газ и белодробни увреждания, причинени от освобождаването на газа под високо налягане от по-големи бутилки.

В доклада се посочва, че в Нидерландия също така се наблюдава значително увеличение на броя на автомобилните катастрофи, в които участват употребяващи този газ.

"Затова е важно да се избегне нормализирането и неволното насърчаване на употребата му", подчерта Гусдел. 

Снимка: БГНЕС