10 години от войната в Сирия - разрушени градове, глад и смърт

Вече минаха 10 години от началото на сирийските размирици, а страната все още е във война, която разсели милиони хора и отне живота на стотици хиляди. 

Икономиката на Сирия се срина до такава степен, че почти 80% от населението на страната е под прага на бедност, според "Червения кръст". 

По последни данни на ООН загиналите по време на войната са надвишили 400 000 души. А според сирийската обсерватория за правата на човека, която се намира в Лондон, загиналите до декември м.г. са над 593 000 души.

Почти 11 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ.

Как започва всичко?

На 15 март 2011 г. започнаха масовите протести по улиците на Дараа, Дамаск и Алепо, където гражданите настояваха за демократични реформи и искаха свободата на политически затворници.  

Протестите избухнаха вследствие на ареста на група тийнейджъри няколко дни по- рано в град Дараа, след като бяха нарисували графити, изобличаващи дългогодишния президент – Башар Асад. 

Последваха насилствени репресии от правителството, а през юли, същата година, военни дезертьори обявиха създаването на "освободителна групировка" - група, формирана с цел да свали правителството. Този бунт обаче се превърна в гражданска война.

Протестите продължиха през 2012 г. и 2013 г., като през това време няколко подобни групи бяха организирани в цялата страна. А по-късно те формираха и "Ислямска  държава", като превзеха северната и източната част на Сирия, както и голяма част от Ирак. 

Сирийският парламент 

Башар Асад дойде на власт през 2000 година, като зае поста на баща си - Хафез Асад, който беше на власт от 1970 година.

Хафез Асад винаги е управлявал страната с желязна ръка и има истории за репресии срещу дисиденти, в които са били използвани химически оръжия срещу хората му, както и затваряне и измъчване на хиляди граждани.

Свободна сирийска армия

Свободната сирийска армия е създадена през 2011 г. от бунтовници от армията и граждани на страната. Тя е спонсорирана от Турция и няколко други държави.

След битката в Алепо през декември 2016г., Свободната сирийска армия държи всички територии, обитавани от ИДИЛ в северозападна Сирия под контрол.

Хаят Тахрир аш Шам (ХТШ)

ХТШ, които по-рано бяха "Джабхат Фатах ал Шам" и "Джабхат ал Нусра", се сформираха през 2011 г. като член на "Ал Кайда", в опозиция на правителството на Асад.

През 2017 г. "Джабхат Фатах ал Шам" се обединиха с няколко други групи, подвизаващи се под името "Хаят Тахрир аш Шам".

Понастоящем те твърдят, че са независими и не следват никоя организация или партия.

"Хизбула"

"Хизбула" е шиитска въоръжена групировка и политическа сила, която се намира извън Ливан и е спонсорирана от Иран. Тази групировка се премества в Сирия, за да подсили армията на Асад и в момента тя контролира територията на страната. 

Сирийските демократични сили 

Тази войска от кюрди и араби беше създадена през 2015 г. Тя се състои от малка група арабски, турски и арменски бойци. 

ИДИЛ

Преобладаващо известна с бруталността на своите чуждестранни бойци, организирани правителствени системи и силно присъствие в социалните медии, ИДИЛ се издигна на власт след 2012 г. До 2014 г. тя плени значителна част от територията на Сирия и Ирак и обяви създаването на "халифат".

"Халифатът" на ИДИЛ беше унищожен през март 2019 г.

Последиците от войната 

Алепо

Алепо бе индустриален и икономически център в северозападна Сирия с почти 3 милиона жители в своя връх.

През декември 2016 г. сирийската армия постига най-голямата си победа срещу бунтовниците, когато възвърна Алепо. Градът беше разделен и бе под контрола на бунтовниците от началото на бунтовете през 2012 година.

Източна Гута

Източна Гута се намира на 10 км източно от столицата - Дамаск.

През 2018 г. след ожесточена 7-седмична офанзива, която остави голяма част от града в руини, Сирийската армия възвърна контрола си върху райони, които били държани от опозиционни бойци от 2012 г. насам.

Ракка

Ракка,  разположен на река Ефрат, в северната част на Сирия, е първата столица на губернаторството, която попадна под контрола на опозицията след началото на сирийското въстание през 2011 г. През 2014 г. градът е превзет от ДАЕШ, като те дори го обявиха за своя столица.

Ракка и много села и градове в провинцията са опустошени от ръководените от САЩ въздушни нападения. Според някои доклади между 70 и 80% от града е унищожен, а инфраструктурата му е почти заличена.

Палмира

Обект на световното наследство на ЮНЕСКО в централна Сирия, "Палмира" е завладявана два пъти от ИДИЛ - първо през май 2015 г., а след това отново през декември следващата година.

Групата унищожава няколко древни чудеса, включително храма на Бел, храма на Баал Шамин, триумфалната арка и колони в долината на гробниците.

През март 2017 г. сирийската армия, подкрепена от съюзнически сили и руски военни самолети, възвръща града.

Дейр ал Зор

През 2014 г. ИДИЛ завладява град Дейр ал Зор, богато на петрол губернаторство, разположено в източната част на граничещата с Ирак страна. Градът беше превзет от сирийските правителствени сили с помощта на Сирийските демократични сили през ноември 2017 г. Това бе последната градска крепост на ИДИЛ в разкъсаната от войната страна.

Идлиб

В момента провинция Идлиб, западната граница на Сирия с Турция, е дом на повече от три милиона души, по-голямата част от които са вътрешно разселени. Свободната сирийска армия контролира района от началото на гражданските бунтове.

Бунтовниците бавно губят силата си и губят контрол от армията на Асад.

Човешката цена на войната

Колосални са щетите по домовете, училищата, болниците и инфраструктурата. Санкциите на правителството на САЩ и приливът на коронавирус направиха живота още по-труден за семействата.

Подслонът е ограничен, горивото е оскъдно, а цените на храните растат.

Според ООН Сирия е най-тежката катастрофа, причинена от човек, след Втората световна война.

9,3 милиона сирийци са несигурни в доходите за прехраната си, а около 4,5 милиона деца гладуват в страната.

Сирийците са една трета от всички бежанци по света. Според Върховният комисариат на ООН за бежанците 80% от сирийските бежанци живеят под прага на бедността, с ограничен достъп до основни услуги - образование или възможности за работа.

Най-малко 5,5 милиона бежанци живеят в съседните държави - Ирак, Турция, Йордания, Ливан и Египет.

Снимки: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК