На първи юли Хърватия официално ще се присъедини към Европейския съюз при коренно променени икономически условия от времето на предприсъединителните преговори, започнали преди 12 години.Страната влиза в общността след четири поредни години на икономически спад и загуба на работни места, с нива на дълга и бюджетния дефицит над границата, определена от ЕС. Членството за страната означава надежда за ръст на чуждестранните директни инвестиции, подпомагане на растежа и на заетостта. Неблагоприятната обстановка на Стария континент обаче елиминира еуфорията, с която бяха посрещнати България и Румъния през 2007 година - периодът на най-голямо процъфтяване на световната икономика, но това не пречи на оптимизма в Брюксел и Хърватия за историческото членство. „Ще скочим в студени води и ще трябва да започнем да плуваме. Но решихме това, защото вярваме, че в края на краищата това ще бъде удоволствие за нас. Какво значи това? Това е благоденствие за гражданите на моята страна. Макар да е далеч от членство в еврозоната“, коментира Надан Видошевич, председател на Хърватската търговска камара.Хърватия вече беше оприличена на задлъжнелите южни държави в сърцето на дълговата криза. Брутният вътрешен продукт на Хърватия е 39% - под средното за ЕС, като само Румъния и България са по-назад, по данни на Eurostat. През последните четири години икономиката на страната е била, или в рецесия, или в стагнация, а безработицата е около 20%.Обезпокоителни са и лошата конкурентоспособност, невъзможността за привличане на чуждестранни инвеститори и високата зависимост от туризма. Всичко това прави много голяма вероятността, веднага след празненствата по присъединяването на първи юли, да се наложи Загреб да се съгласи с прилагането на план за сериозни реформи, наложен от Европейската комисия.