Край на политическата криза в Белгия

Политическата криза в Белгия е към своя край. След като година и половина живяха без правителство, белгийците вече могат да се надяват в най- скоро време да бъде обявен състава на новия кабинет.

Преговорите между представителите на основните политически партии продължиха 10 часа.
Малко след полунощ на 14 срещу 15 септември лидерите на осемте партии обявиха, че са постигнали споразумение за изборните граници – проблем, който разделяше от десетилетие франкофоните от фламандците.

Избирателният район около двуезичната столица Брюксел ще бъде разделен – това бе най-голямото препятствие за политическата стабилност в страната през последните 6 години.
„Брюксел-Хале-Вилворде е камъче в белгийската политика от години - заяви Утер Беке от фламандската Християндемократическа партия. - Помня, че правителството падна заради тях“.

Според договореностите, изнесени в белгийската преса, фламандците ще получат допълнителни средства от Брюксел, ако отстъпят градската зона край столицата на франкофоните. Това означава и че приходите от данъци ще бъдат преразпределени и франкофоните, живеещи в 29-те фламандски предградия на Брюксел, ще загубят правото да избират френско-говорещи кандидати от столицата.

Спорните зони, включващи двуезичната столица и 35 фламандски общини се оказа аномалия след като Белгия премина към гласуване на провинциален принцип. Той обаче обхваща два отделни региона и не следва административните граници. Предишни опити да се предоговорят избирателните райони, направени от бившия премиер Ги Верхофщад през 2005 г. се провалиха.

„Глупаво е да се изчислява кой колко точки е получил - коментира Шарл Мишел от Франкофонската либерална група. - Най-важното е всеки да направи усилие – каквото не беше направено в последните няколко години. Наблюдавам доста преговарящи, които се опитаха да се разберат с фламандския анклав. Мислеха си, че е невъзможно, но днес показахме обратното,“ допълни  Мишел.

Пробивът в преговорите се смята за успех за 60-годишния председател на франкофонската Социалистическа партия Елио ди Рупо. Той успя да сложи край на парализата в политическия живот на Белгия и така увеличи шансовете си да стане първия министър-председател на Белгия от френско-говорещата южна провинция Валония след Едмон Льобюртон през 1974 г.
Кралят на Белгия Албер II спешно прекъсна почивката си във Франция и се върна в Брюксел, за да следи отблизо развоя на събитията.