Отказът на Германия от ядрена енергия пречи на ВЕИ целите

Решението на Германия да ускори освобождаването си от атомната енергетика в резултат на японското ядрено бедствие реши политическите проблеми на канцлера Ангела Меркел, но усложни други ключови цели на Берлин – да стане европейски лидер в областта на зелената енергия, отбелязва в публикация The Wall Street Journal.
Съобщението в края на миналия месец, че Германия, притисната от нарастващите в страната притеснения около ядрената енергетика, ще затвори атомните си централи до 2022 г., постави много въпроси и остави голяма празнина за попълване в тази област. Седемнайсетте атомни реактора осигуриха приблизително 23 % от електричеството за миналата година и бяха основен източник за нисковъглеродната енергия на Германия в преследване на една от най-амбициозните европейски цели за намаляване на вредните емисии във въздуха. До 2020 г. Германия планира да намали вредните емисии с 40 % от 1990 г., и с най- малко 80 % към 2050 г.
Мнението на анализаторите е, че постигането на тази цел ще стане още по- трудно без ядрена енергетика. Това е пречка пред амбицията на Меркел да утвърди Германия като световен лидер в зелената енергия, особено ако Германия е принудена да разчита повече на въглищата, за да покрива енергийните си нужди.
„Не е невъзможно,” отбелязва Ласло Варо, ръководител на подразделението, проследяващо пазарите на газ, въглища и електроенергия на базираната в Париж Международна енергийна агенция - междуправителствен орган, който действа като съветник по енергийната политика на 28 –те индустриални държави членки.
„Но ако бъде извадена ядрената енергия, декарбонизацията ще бъде много по-скъпа и трудна,” подчертава Варо.
Германското правителство съобщава, че немските компании вече формират 16 % от световния пазар на зелени технологии и се надява да генерира 80 % от електричеството от възобновяеми източници до 2050 г. Действително анализаторите подчертават, че един от големите бенефициенти от блокирането на ядрената енергетика изглежда ще бъде немският енергиен гигант Siemens AG, който държи приблизително 30 % от световния пазар на газови турбини и  е основен производител на вятърни турбини.
Как ще се отрази енергийният преход на икономиката на страната отсега не е напълно ясно.  Германските потребители и компании вече плащат едни от най-високите цени за електроенергия в Европа, отчасти заради щедрата схема, която насърчава използването на ВЕИ енергия. И въпреки че, Германия е постигнала бърз прогрес във вятърната и слънчевата електроенергия - делът на възобновяемата енергия е достигнала почти 17 % от 6 % през 2000 г., ще са необходими значителни инвестиции за подсигурява на нестабилността на тези енергийни източници при включването им в мрежата за потребителите.
„Ядрените инсталации работят през годината, докато вятърната и слънчевата енергия се променя – отбеляза Питър Атертън, енергиен анализатор в Citigroup в Лондон. – За всеки мегават мощност вятърните турбини ще осигуряват по-малко от една трета от електроенергията на ядрената централа”.