Три десетилетия след кошмара в Чернобил

Всичко започва през един спокоен пролетен ден. 26 април 1986 г. в Припят, Украйна, тогава бившият Съветски съюз.

На служителите на чернобилската електроцентрала е наредено да изпълнят планиран стрес тест на захранващата система на 4-ти реактор.

И именно тогава, малко след полунощ, се случват няколко детонации, които водят до голяма експлозия и свръхмощен поток от радиоактивна пара. Това дава началото на кошмара Чернобил, който ни преследва и до днес.

Облакът се разпространява над цяла Европа включително и България. У нас в първите дни от зловещата катастрофа цари небивало информационно затъмнение. Компетентните органи официално съобщават за аварията едва на 2 май.

На 1 май по жълтите павета на София минава празничната първомайска манифестация. Времето е мрачно и ръми дъжд. Ядреният облак, който се разнася над Източна Европа, минава над страната ни в периода 30 април - 1 май. Това означава, че хората, които маршируват в центъра на София, са облъчени.

На 27 април в Москва от високоговорителите предупреждават за инцидента край град Припят.

През 1990 година прокуратурата започва съдебен процес за скриване от българското общество на аварията в Чернобил. Като обвиняеми по делото са зам.-министър председателят Григор Стоичков и Любомир Шиндаров, зам.-министър на здравеопазването. След 4-годишен процес присъдата е една от малкото осъдителни след промените през 10 ноември 1899 г.

Историята разказва Лора Инджова в репортажа на Bulgaria ON AIR