От Париж до Родопите: Писателка възражда безлюдното село Киселчово

Мона Чобан е българска писателка, живяла дълги години във Франция. Днес обаче домът ѝ се намира в родопското село Киселчово, разположено на около 20 км. от Смолян. 

Спокойствието в Киселчово е на почит и може би това е една от причините Мона да избере Родопите пред Франция.  

"Живяла съм в Москва, Париж и сега живея в Киселчово. Автор на съм на 5 книги, 5 реставрирани къщи и 2 деца" разказва писателката пред Bulgaria ON AIR. От известно време тя се опитва да върне живота в поредното умиращо българско село. 

Преди 7 години Мона попада случайно там. Не се влюбва от пръв поглед, но чарът на старите каменни къщи започва да я преследва в съня ѝ. 

"Човек сънува Киселчово в Париж и всичко това, което би могъл да направи. Вече съм абсолютно убедена, че любовта е действие и когато започнеш да правиш нещо с нещо или с някого, тогава нещата се случват. Така че вече съм убедена, че това е моето място", споделя още тя.

Така Мона решава да рестартира живота си в Родопите. Като за начало купува няколко стари къщи и запретва ръкави. Казва, че ремонтът на стари къщи и носенето на камъни никак не е лесно, но пък дава на човека усещането, че живее.

В стремежа си да се откъсне от еднообразното ежедневие на живота в града, тя предприема ново начинание в Киселчово, а именно - пространство за изкуство "Артел 13". Там, без интернет, телефони и телевизия човек може да седне и абсолютно аналогово – очи в очи - да си общува с познати, непознати, приятели.

"Опитваме се да издирваме хора, които могат по нещо, като момчето, което прави плъсти и което следващата седмица ще покаже как се багри вълна. Събираме се и за да се учим да месим или да правим моцарела, което хич не е български занаят, но се оказа че кравите в Родопите са толкова млечни, че се получава".

В Киселчово душата на писателката намира своя пристан. Мона е категорична, че не вижда обратен път към Париж.

А на хорските приказки, че малките села нямат бъдеще – Мона отговаря така: "По принцип няма утре – сега сме тук. И утре пак. Така всеки ден сме все сега, така че за какво ни е това бъдеще".

Репортаж на Михаела Карабельова.