Клошарят Любо ли е подпалвачът в Пловдив?

Пред камерата на Bulgaria ON AIR представителят на Съюза на българските архитекти Петко Костадинов сподели, че сградите от Тютюневия град в Пловдив не са напълно унищожени и са устояли на огнената стихия. 

"Когато една сграда от подобен вид се реконструира, отвътре се премахва конструкцията и се укрепва фасадата. Трябва спешно да се укрeпят изгорелите сгради, защото при един силен вятър може да паднат фасадите и неизбежното ще дойде", посочи архитектът.

Той каза още, че заедно с колегията в Пловдив са изготвили открито писмо, с което са посочили ясно експертните си виждания за бъдещето на културните ценности, които се рушат навсякъде из страната.

"Местната власт много бързо трябва да възложи изработването на проект, да бъде приет и веднага да започне укрепване отвън. Но най-важното, което ние приехме е една декларация, която искаме бързи закондателни промени в Закона за културното наследство. Там ние настояваме да се заложи клауза, в която безстопанственото отношение на собствениците към техните сгради, да бъде криминализирано като деяние, и второ - след умишлено разрушаване, сградите да бъдат конфискувани в полза на държавата", категоричен бе арх. Костадинов. 

Според него дори и Европа да не забележи какво се случва у нас, загубата на паметниците ще повлияе върху участието на Пловдив в съревнованието за културна столица на Европа.

"Собствениците имат достатъчно средства, за да ги възстановят и поддържат. В техен интерес е, а и е записано в закона. Ако те са достатъчно умни, ще използват това богатсво, за да станат още по-богати", настоя представителят на съюза на българските архитекти.

В България сутрин писателката Теодора Димова пък заяви, че с този палеж изгоря надеждата ни да се преборим с чалгализацията и мутризацията на България. 

"Този вкус завзе всичко. До три години там ще има 5-звезден хотел в мутренски стил", категорична бе тя.

Според арх. Делчо Делчев, който е член на сдружение "Трансформатори", това не е първият случай на умишлен палеж.

"Има два начина човек да се оттърве от културното наследство - водата или огъня. Дори да има вярно нещо в тезата за клошаря подпалвач, не вярвам, че той е големият виновник. Тук всички имаме вина. Тези паметници не се пазят само във Facebook. Всеки трябва да допринесе за съхраняването им", посочи архитектът.

Теодора Димова пък уточни, че няма как четири склада да се подпалят едновременно от един клошар. Според нея не е логично от пожарната да твърдят още на другия ден, че няма никакви следи от умишлен палеж, а всички казват, че е миришело на нафта и запалителни течности.

"Той е изкупителната жертва. Интересите са съвсем различни. Това са огромни, вълчи интереси на задкулисието, които управляват тези неща. Това е ясно на всички българи", смята писателката.

Арх. Делчев настоя от своя страна държавата да измисли и въведе поощрения, които да бъдат в полза на частните собственици, за да имат те финансов интерес да поддържат такива културни сгради. 

"В случаите, когато собственикът не иска да плати сметката за опазването на паметниците, държавата му го отнема, защото има немарливост от негова страна, без значение дали е дружество или частно лице. Това ще доведе до дела и ще е сериозен ангажимент за всички страни", смята архитектът. 

Според Димова обаче държавата няма силата вече да се намеси: "Не мисля, че имаме правосъдие, което може да бъде дейно. Мисля, че надделя духът на вандалите". 

Писателката съпостави и варварството, което се развива в романа "Тютюн" и колко автентично е то днес.