свързани

Българската армия изостава сериозно от стандартите на НАТО

"Търговските отношения между България и Полша са изцяло в духа на международното право и те не могат да бъдат атакувани. Никой не е прекъснал отношения с руската страна. Ако е необходимо и руската страна да участва в търговете за доставка на техниката за въоръжените сили на България и ако има най-изгодните условия, са възможни и такива доставки. Ние спазваме това, което беше решено от НАТО в Уелс, а именно да се прекрати зависимостта на въоръжените сили на алианса от трети страни извън НАТО".

Това заяви в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR ген. Атанас Запрянов, съветник на министъра на отбраната Николай Ненчев, относно стратегията на ведомството за модернизация на българската армия. 

Запрянов обясни, че през последните 25 години България не е обновявала бойните системи на армията - пехотата, авиацията и бойните кораби на флота не са били обект на модернизация.

Сега обаче това щяло да се промени, тъй като съгласно новите регламенти на НАТО, страните, членуващи в алианса, следва стъпка по стъпка да увеличават разходите за военните си нужди:

"Европа беше обхваната в последното десетилетие от успокояващ пацифизъм, че въоръжените сили губят своето значение и европейските нации намаляваха военните си бюджети. Основният двигател на НАТО с принос във въоръжените сили бяха САЩ. Днес САЩ осигуряват 72% от бюджета на въоръжените сили на НАТО", пресметна той.

Целта е до 2024 г. страната ни да достигне военен разход в размер от 2% от БВП. По думите на ген. Запрянов тази година България вече отчита увеличение на разходите за армията от 200 млн. лева в сравнение от миналата година.

Модернизацията на армията ще минава и през Народното събрание, посочи той. Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, всички доставки на въоръжение и техника над 100 млн. лева се утвърждават от парламента, а от 50 до 100 млн. лева - от Министерския съвет.

Запрянов посочи, че на първи етап Министерския съвет е приел план за инвестиционен разход за нов тип самолети, за нов целеви модулен патрулен кораб и инвестиционни разходи за ремонт и поддръжка на МиГ-29. Два от тези проекти - за корабите и за многоцелевия самолет, са много над 100 млн. лева. Корабите са в порядъка на 800 млн. лева. А самолетите са на стойност над млрд. лева.

"На първа стъпка Народното събрание трябва да одобри този разход и след това Министерството на отбраната може да стартира процедури за придобиване и преговори за избор на самолет. След като завършат процедурите за законите за обществените поръчки и станат ясни критериите, по които се избират самолетите или корабите, парламентът отново ще трябва да се произнесе", обясни Запрянов.