Ямама е на 9. Пътят й до България е тежък. Баща й Ахмед оставя семейството си в Сирия преди 2 години, за да търси безопасно място за живеене. По-късно Ямама, брат й Яман и майка им тръгват към България, за да търсят спасение заедно с Ахмед. Ямама казва, че се е страхувала много, но тук се чувства спокойно и в безопасност. 

„Искам да остана тук, защото за мен вече няма Сирия. Българите се държат добре с нас, но в погледите им виждам по-различно отношение. Досега никой не ме е обиждал или наскърбявал“, споделя момичето. 

Ямама не познава българчета, но иска да се запознае и да си намери приятели. Споделя, че най-много й липсват приятелите и роднините. Сега те са на границата в Турция и не знае кога ще се видят отново. Ямама обича да играе и да рисува. С нетърпение очаква да започне да учи български език. 

 „Искам да се науча да чета на български и арабски и да завърша училище“, допълни Ямама. 

Малкият й брат Яман мечтае да стане лекар, за да помага на хората като тях, които бягат от войната. Тук се чувства добре, но често си спомня за Сирия.

„Искам да се върна в Сирия, ако войната там спре, ако не – искам да остана в България“, разказа момчето. 

Яман разказва, че е бил най-уплашен, когато са разрушили къщата им и са останали на улицата. Знае, че е трябвало да напуснат родината си, за да спасят живота си. 
„Имаше война и бомби…“, спомня си той.

Яман не се притеснява да ходи на училище. Той също иска да си намери нови приятели. Обича да рита топка и да рисува. Прави портрети на майка си и баща си, а понякога рисува дома си в Сирия.

Близо 65 000 първокласници ще прекрачат училищния праг за първи път

Бащата на децата Ахмед няколко пъти благодари на държавата и на всички хора, които са им помогнали. След 4 месеца във Военна рампа, семейството му вече има хуманитарен статут, но нямат пари да се издържат. 

„След като напуснахме жилището във Военна рампа останахме на улицата. Благодарен съм за помощта, но без работа няма как да се издържаме. Не можем да живеем без пари. Аз искам да работя“, посочи бащата.

 Ахмед не се притеснява, че децата му няма да бъдат приети добре в училище. Казва, че не би ги записал, ако очаква да се държат лошо с тях. Той иска да остане да живее тук със семейството си и в момента учи български, за да си намери работа.

„Почти от три години съм  тук. Ако не исках да живея в България, нямаше да доведа семейството си", категоричен е той.