Минимална заплата от 660 евро може да ограничи ръста на останалите възнаграждения?

Правителството ще представи параметрите на държавния бюджет за 2027 г., като предлага минималната работна заплата (МРЗ) да достигне 660 евро от 1 януари 2027 г.

Сумата е с 12,80 евро под най-високия възможен размер от 672,80 евро.

Подходяща ли е новата формула за определяне на минималното възнаграждение и какви трябва да бъдат параметрите на бюджета - коментираха председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и икономистът доц. Щерьо Ножаров в предаването "България сутрин".

Велев: Фиксацията върху МРЗ е контрапродуктивна

Според Велев прекомерният акцент върху минималната работна заплата води до изкривяване на доходите и до определяне на възнаграждения, които не съответстват на производителността на труда.

"Тази фиксация върху минималната работна заплата е контрапродуктивна. Тя е с 40 евро повече, отколкото можеше да бъде съгласно новото законодателство, и е два пъти по-голяма, ако ние бяхме Америка", заяви председателят на Общото събрание на АИКБ.

По думите му работещите не са длъжни да получават минимално възнаграждение, тъй като могат да изработват и значително по-високи заплати.

Велев подчерта, че в реалната икономика размерът на доходите трябва да бъде свързан с труда и постигнатите резултати.

"Минимална заплата трябва да се получава от 3 до 5% от хората, а не като у нас - около 37%".

Според Велев прекомерното увеличаване на минималното възнаграждение може да доведе до ситуация, в която средствата за повишение на заплатите на работещите със средна и висока квалификация не достигат.

Доц. Ножаров: При свръхдефицит възможностите за решения са ограничени

Икономистът доц. Щерьо Ножаров обърна внимание на бюджетните ограничения и на възможностите за определяне на минималната работна заплата в условията на процедура по свръхдефицит.

"Всичко е национално решение и синдикатите нямат правно основание, на което да се позоват. За правителството е по-важно коя е възможната формула в процедура на свръхдефицит", коментира икономистът пред Bulgaria ON AIR.

Той отбеляза, че при подобни обстоятелства решенията трябва да се съобразяват с наличните финансови възможности.

По-високата минимална заплата сплесква доходите

Велев предупреди, че административното повишаване на минималното възнаграждение, без съобразяване със състоянието на икономиката, води до сближаване на различните нива на заплащане.

"Вдигането на минималната работна заплата административно, несъобразено със състоянието на икономиката, сплесква пирамидата на доходите. Тази добрина да се дават по-големи минимални работни заплати работи срещу хората".

Доц. Ножаров коментира възможностите за намаляване на бюджетния дефицит чрез промени в капиталовите разходи.

Според него отлагането на инвестиции не води до структурно и трайно подобрение на публичните финанси, защото необходимите инфраструктурни проекти продължават да чакат изпълнение.

"На база на новата фискална рамка на ЕС свалянето на капиталовите разходи се води отложени инвестиции, защото трябва да ги направиш тези инвестиции, да закърпиш дупките по пътищата, да направиш мостове, магистрали. Ако тази година не ги направиш, дупките не се самозапълват от снега", заяви доц. Ножаров.

Той посочи, че заложените мерки не решават трайно проблема с дефицита. По думите му в правителствения план от 54 страници е посочено, че без мерки бюджетният дефицит би достигнал 7,3% от брутния вътрешен продукт, а настоящият резултат остава на същото равнище заради еднократния характер на предприетите действия.

Ножаров постави под въпрос и начина, по който във Фонда за сигурност на електроенергийната система се отчитат приходите и разходите. Според него твърдението, че те не засягат бюджетния дефицит, трябва да се разглежда на фона на включването на фонда в консолидираната фискална програма.

АИКБ настоява за дефицит под 3%

Велев съобщи, че Асоциацията на индустриалния капитал в България е препоръчала бюджетният дефицит да бъде под 3%.

Според него страната ни  разполага с добра данъчна система и събираемостта на приходите е на добро равнище, поради което по-големи възможности за подобрение има при разходите.

"Ние имаме добра данъчна система и тя не се променя. В приходната част имаме добра събираемост. Повече резерви има в съкращаване на разходите", добави председателят на Общото събрание на АИКБ.

Той посочи и проблемите в индустрията, като отбеляза, че България е сред държавите в ЕС с най-бърз спад на промишленото производство.

Доц. Ножаров открои ниското равнище на частните инвестиции като едно от предизвикателствата пред българската икономика. По думите му те са 17% при средно 23% за Европейския съюз.

Според икономиста не е логично да се очаква, че облагането на свръхпечалбите само по себе си ще доведе до увеличаване на инвестициите и съживяване на индустрията.

Снимка: Magnific