Минималната работна заплата и имаме ли антисоциална политика по доходите

Минималната работна заплата в България ще се определя по нов механизъм, който отчита не само ръста на възнагражденията, но и поскъпването на живота и производителността на труда.

Парадоксът на доходите

Икономистът проф. Ганчо Ганчев направи сравнение със Сърбия, където средната брутна работна заплата е с около 500 евро по-малко, отколкото в България, но пък минималната работна заплата е по-голяма.

"Виждаме определен тип социална политика. У нас виждаме обратното, поддържане на голяма разлика между минималната и средната с най-високата степен на различия между високите и ниските доходи в ЕС. Имаме антисоциална политика по отношение на доходите", коментира той в "България сутрин".

Според него трябва да има ясен модел, който да показва взаимодействието между макроикономическите величини.

"Трябва да провеждаме политика, която да насърчава бизнеса да инвестира и да повишава производителността на труда".

Математическите формули срещу политическите решения

Минималната работна заплата не може да бъде определена приз формули, заяви от своя страна икономистът Михаил Кръстев.

"Тя трябва трябва да бъде определяна на базата на политически консенсус и в крайна сметка на решение на МС. Тези формули, които се залагат, трябва да бъдат просто индикатори, които да помагат на политиците. Не мисля, че минималната работна заплата спрямо средната в страната има токова голяма разлика", изрази мнение той пред Bulgaria ON AIR.

Какво всъщност означава истинска подоходна политика

Според Кръстев трябва да спрем да мислим за нивото на минималната работна заплата като подоходна политика.

"Когато говорим за определяне на доходни политики, държавата трябва да мисли за намаляване на данъчната и административната тежест върху бизнеса, подобряване на условията за правене на бизнес", на мнение е той.

Правителството противоречи само на себе си, посочи проф. Ганчев.

"В стратегията за развитието на страната беше казано, че ще се промени моделът, т.е. да не разчитаме на ниски работни заплати, за да привличаме евентуално капитал, а политика на по-високи доходи. Не е така", коментира той.

Кръстен изтъкна, че средната работна заплата не е адекватен измерител за доходите в страната.