Зеленски, Тръмп и Европа: Кой може да отключи преговорите за мир в Украйна?

Войната в Украйна е в стратегическа задънена улица, а опитите на държавния глава на САЩ Доналд Тръмп да отвори път към преговори поставят нови въпроси за бъдещето на Володимир Зеленски и ролята на Европа. На този фон Москва дори не е потвърдила официално предложеното енергийно примирие.

Кой може да направи необходимите компромиси и ще участва ли Европа в определянето на следвоенния ред? Темата коментираха проф. Валерий Тодоров, политологът д-р Мариян Карагьозов и доц. Даниел Бенатов в "България сутрин".

Енергийното примирие и интересите на Тръмп

Според проф. Валерий Тодоров предложението за енергийно примирие има по-скоро вътрешнополитически характер. Въпреки продължаващите удари, той вижда предпоставки за частична договореност.

"Навлизаме в зимата. Натрупват се обстоятелства за частично споразумение, което да отвори вратата за по-дългосрочно", подчерта Тодоров в ефира на Bulgaria ON AIR.

Мариян Карагьозов също свърза инициативата с вътрешната политика на САЩ и стремежа на Тръмп да успокои енергийните пазари.

"По-скоро примирието е за вътрешна употреба. Тръмп търси успокояване на вътрешните цени и изпраща сигнал към международните пазари", коментира политологът.

Доц. Даниел Бенатов изрази съмнение, че ще се стигне до споразумение, тъй като Москва разчита зимата да засили натиска върху Украйна.

Политическото бъдеще на Зеленски

Проф. Тодоров постави въпроса за украинското лидерство като едно от препятствията пред бъдещите преговори. Според него Тръмп започва да проявява нетърпение, а евентуална промяна в ръководството на Киев би могла да повлияе върху дипломатическия процес.

Той отбеляза, че провеждането на избори във военно време е свързано със сериозни правни и политически затруднения.

"За да се стигне до спиране на бойните действия, са необходими доста компромиси. Но без Европа няма да мине", подчерта проф. Тодоров.

Карагьозов допълни, че проблемът не се изчерпва с лидерството. Дори при примирие ще останат нерешени редица въпроси - като за гаранциите за сигурност и отношенията между Русия и НАТО.

Зависимостта от САЩ и ефектът от санкциите

Доц. Бенатов обърна внимание, че Украйна разчита на САЩ не само за въоръжение, но и за разузнавателна информация и сателитни технологии.

"И Русия, и Украйна не могат да спечелят на фронта. Това е по линията на фронта обаче. Русия сега тероризира украинските градове", заяви той, като посочи ударите срещу жилищни сгради, търговски центрове и енергийна инфраструктура.

Гостите изразиха различни позиции за санкциите. Тодоров постави под съмнение възпиращия им ефект и предупреди за икономическата цена за Европа. Карагьозов определи европейската политика като инерция към продължаване на войната.

"Санкциите дават резултат, но не бързо, а след известно време. И това време струва скъпо на Украйна и украинския народ", подчерта Бенатов.

Европа пред избора за следвоенния ред

Проф. Тодоров предупреди, че евентуално споразумение без европейско участие може да остави Брюксел изолиран от решенията за бъдещето на Украйна. Според него ЕС трябва да подобри отношенията си с Вашингтон и да предприеме по-активни дипломатически действия.

Мариян Карагьозов постави въпроса дали след войната Европа ще навлезе в нова Студена война, или ще бъдат създадени механизми за ограничаване на напрежението.

"Трябва да се търси Хелзинкски процес от 70-те години на миналия век – да, Студена война, но с механизми за смекчаване и минимално взаимодействие", коментира той.

Според политолога бъдещата система за европейска сигурност трябва да предвижда възможности за диалог и минимално взаимодействие дори между противопоставящи се страни.