Нелепо е България да има по-ниска минимална заплата от съседите, твърди проф. Ганчев

Нелепо е минималната работна заплата в България да се очертава като по-ниска от тази във всички съседни държави, при положение че средните доходи у нас са по-високи от тези в страни като Северна Македония и Сърбия. 

Това заяви икономистът проф. Ганчо Ганчев в предаването "България сутрин".

Според него поддържането на ниски възнаграждения противоречи на заявеното намерение България да се отдалечи от икономическия модел, основан на ниски доходи, и да привлича инвестиции в дейности с по-висока добавена стойност.

"Когато поддържате минималната работна заплата и другите заплати на ниско равнище, спада предлагането на работна сила. Хората търсят работа в чужбина. Бизнесът пести пари, но остава без работници", обясни проф. Ганчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Дефицит от 3% е постижим

Икономистът смята, че целта бюджетният дефицит през 2027 г. да бъде около 3% е реалистична. Според него това може да стане по два начина - чрез ограничаване на разходите или увеличаване на приходите, но правителството се опитва да намери "нещо средно" между тях.

"Не виждаме сериозна политика в областта на ограничаването на разходите."

По думите му данъкът върху свръхпечалбите на банките може да донесе допълнителни приходи и да има дисциплиниращ ефект върху кредитирането.

Той посочи, че ограничаването на кредитната експанзия може да помогне и за овладяването на инфлацията. Според него банките разполагат със значително по-голям ресурс след преминаването към еврото и облагането на свръхпечалбите не би трябвало да създаде проблем за капитализацията им.

Проф. Ганчев определи данъчната политика като "неясна и непоследователна". На мнение е, че заявката за преминаване към нов модел на икономически растеж трудно може да бъде изпълнена без промени в данъчното облагане и начина, по който се разпределят публичните ресурси.

"Частният хазарт трябва да бъде забранен"

Икономистът се обяви за забрана на частния хазарт и преминаване към държавен монопол, като даде за пример модела в САЩ. Според него ограничаването единствено на рекламата едва ли ще има съществен фискален ефект.

"Скандално е, че казината нямат връзка с НАП. Всички магазини имат, а те нямат", заяви проф. Ганчев. 

Според него при държавен модел приходите от хазарт може да бъдат насочвани към спорта и други обществени сектори.

Данъчните облекчения ще помогнат на работещите семейства

Проф. Ганчев подкрепи идеята за данъчни облекчения за семействата с деца. По думите му младите хора изпитват сериозни затруднения при финансирането на разходите, свързани с отглеждането на деца, а облекченията са начин да бъдат подпомогнати именно работещите родители.

Мярката няма да реши кардинално проблема с ниската раждаемост, но ще има положителен ефект, смята икономистът.

За сметка на това той определи облагането на ваучерите като "антисоциална мярка". Според него допълнителното облагане ще оскъпи и затрудни предоставянето им.

"Лукойл" влияе върху поскъпването на горивата

По отношение на горивата проф. Ганчев заяви, че повишението на цените в България не се определя единствено от международните пазари.

Значение има и доминиращата позиция на "Лукойл" и политиката на компанията за максимизиране на печалбите.

Той посочи, че увеличението на цените у нас достига 35%, докато в Швеция е около 5%. Сравнително ниските абсолютни цени в България според него се дължат основно на ниския акциз.