Доц. Аврамова: Всичко за Националната детска болница е по папките, концепцията е остаряла

Създаването на междуведомствен съвет за Националната детска болница е добра новина, но около работата му все още има много неясноти, а междувременно става ясно, че концепцията за нея е остаряла. Това заяви доц. Боряна Аврамова от УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ" в "България сутрин".

"Това е промяна в контрола от страна на държавата. Показва, че болницата ще бъде приоритет. Има срокове, обещава се, че ще бъдат спазени, но това сме го слушали много пъти", подчерта тя в отговор на въпрос за създаването на съвета.

По думите ѝ това е станало без достатъчна прозрачност.

"Имахме две срещи с представители на правителството за трите месеца, откакто е на власт, но нямаме отговор на въпросите. Призовахме за разширяване на съвета, искахме още експерти в него. Седим в безвремие и не сме сигурни доколко новият междуведомствен съвет ще изпълни ролята, за която е създаден", подчерта доц. Аврамова пред Bulgaria ON AIR. 

Осем министерства ще контролират проекта

В новия съвет се очаква да участват представители на осем министерства.

"Това е много добре. Би означавало контрол от страна на държавата за обект, който е от национално значение. Може би ще започне да се прави това, за което призоваваме от много време – да се мисли и работи не само за построяването на сградата, а за промяна на концепцията за детското здравеопазване, юридическия статут и финансирането. Това са все много важни въпроси", обясни гостът.

Девет години без промяна

По думите ѝ в момента изглежда, че процесът отново се рестартира, но подобни рестарти вече са правени при различни правителства.

"Тази сага върви от девет години, а най-старите планове за тази болница са отпреди 40 години. За девет години почти нищо не се промени. Стигнали сме само до разчистването на терена в Банкя", заяви тя.

Като положителна стъпка доц. Аврамова посочи създаването на Обществения съвет, но според нея той впоследствие е бил "държан в изолация".

Необходимо е преосмисляне на детското здравеопазване

Един от големите проблеми е, че през годините се е променила самата концепция за модерно детско здравеопазване.

"Остаря концепцията за организация на здравеопазването. Вече сме изостанали от световните тенденции. Те са към намаляване на броя на хоспитализациите, към превенция", подчерта доц. Аврамова.

По думите ѝ ключовият въпрос вече е не само кога ще бъде построена болницата, а дали ще бъде осъвременен начинът, по който тя трябва да функционира.

"Дали ще има осъвременяване, дали ще има рестарт на организацията на работата на болницата – това е въпрос, който е от изключителна важност", подчерта тя.

Кой ще работи в Националната детска болница

Друг нерешен проблем остават кадрите.

"На практика през тези години това не се изясни. Говореше се за присъединяване на съществуващите клиники. Единственото, което се направи в тази посока, са допълнителните стипендии за специализиращите в тесни педиатрични специализации", посочи доц. Аврамова.

По въпроса за медицинските сестри обаче според нея липсват подобни действия.

"За сестринския персонал нищо не е направено в тази посока. Не мога да кажа защо, а това е много сериозен въпрос", заяви гостът, като даде пример с Бургас, където за детска болница се полагат активни усилия за привличане на български лекари, работещи в чужбина.

Процес от нулата?

Според доц. Аврамова не е необходимо процесът да започва изцяло от нулата, тъй като през годините вече е свършена значителна подготвителна работа: "Всичко е по папките в министерството".

По думите ѝ за проекта е необходим международен конкурс с участието на държави и експерти, които имат опит в изграждането на подобни лечебни заведения.

Първата задача на новия междуведомствен съвет според нея трябва да бъде анализ на всичко направено досега и оценка доколко проектът вече изостава спрямо съвременните стандарти.

"Първо трябва да направи преглед на досега направеното, същевременно с ориентация доколко сме остарели и закъснели", посочи доц. Аврамова.

Работата на съвета не трябва да се ограничава до строителството на сградата, а да обхване цялостния модел на бъдещата болница – кадрите, финансирането, юридическия статут и организацията на детското здравеопазване като цяло, допълни тя.