Ето как МОН ще проследява детското развитие чрез единен инструментариум

За първи път Министерството на образованието и науката (МОН) предлага въвеждане на единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в предучилищното образование.

Целта е да има еднакви критерии за проследяване на входа и изхода в образователната система. 

Какво подобрява новата система в градините

"Имаме входяща и изходяща диагностика. Инструментариумът ни помага да работим в обща рамка, всичко ще се уеднакви. Много удобно е направен, има упътвания за какво да внимаваш. Работата с едно дете отнема около 15 минути, да отговори на въпросите, всичко останало е на база наблюдение", коментира учителят в детска градина Симона Дамянова в "България сутрин".

Тя отбеляза, че подробно е било описано какво точно да търсят като отговор учителите, а само няколко въпроса от пробния вариант са затруднили децата.

"Всички очакваме да видим финалната версия. Прехвърлянето в системата е изключително лесно. Улеснява досегашната ми работа."

Психологът от Пловдивския университет проф. д-р Юрий Янакиев на свой ред каза за Bulgaria ON AIR, че страховете са неоправдани и изкуствено се генерират. 

"Тези инструменти, с които разполагаме, са страшно остарели. Направихме скринингов инструмент, не поставяме оценки на децата, нито на родителите. Стремим се да видим къде можем да помогнем на детето, там където са налични дефицити. Обучени сме да работим с най-добрите тестове в световната практика, изкарахме най-полезното и го адаптирахме за нашите деца", заяви той.

Шест са основните области, които се проследяват, стана ясно от думите му, а двигателното развитие е на първо място. 

При фината моторика пък има свързани с рисуване задачи. Децата трябва да знаят как да пресичат, какво да облекат спрямо времето навън.

Езиковото развитие и усвояването на информация също се проследява.

"Около 3 години децата трябва да имат усвоен определен брой думи като лексика и да ги упражняват правилно", обърна внимание проф. Янакиев.

"Когато се сблъскаме с проблем, първата ни работа е да се обърнем към родителите, логопеди, психолози - заедно да намерим решение. Все повече децата проявяват дефицити в детската градина. Основна причина е прекараното пред екрана време. Често децата имат малък набор от думи", каза още Симона Дамянова. 

Казусът със следобедния сън при децата

Детският учител посочи, че текстът за следобедния сън все още не е приет, а като родител тя го намира за много важен, но като учител вижда, че някои деца нямат потребност от следобеден сън.

"Текстът прехвърля топката към нас. С родителите трябва да бъдем екип, но много често такива промени ни поставят в позиция, в която взаимно се обвиняваме. Важно е да се съсредоточим в това време, в което децата имат следобедна почивка, какво ще се случва с тях. Първа група не могат да са тихи, нарушава се почивката на останалите и тук се получава проблем. Няма как да угодим на всички. МОН да ни даде по-голяма яснота", коментира Дамянова.

"Концептуално това, което МОН е замислило, е доста правилно, защото дава свобода на учителите. От друга страна, има дечица, които вечер си лягат много рано и се наспиват. Знаем ли дали детето днес ще е по-сънливо... Логиката е да се съобразим с индивидуалните потребности", на мнение е проф. Янакиев.