Ирационален е жестът към МВР и МО, не сме във война, твърди икономист

Продължава гласуването на Бюджет 2026. Окончателно вчера бяха приети бюджетите на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване. 

От 1 август държавните служители започват да плащат личните си осигурителни вноски. 

Осигуровките на държавните служители

"Тези, които работят държавна работа, от една страна ще плащат повече, но пък държавата ще трябва да им увеличи заплатите", коментира икономистът проф. Ганчо Ганчев в "България сутрин".

По думите му има проблем защо в МВР и МО трябва да имат други принципи на образуване на работната заплата и пенсионирането в сравнение с останалите държавни служители. 

"Това е дълбоко неправилно, тези жестове имат политическа основа и са икономически ирационални. В крайна смета не сме във война, полицията и армията не водят сражения", подчерта гостът на Bulgaria ON AIR.

Минималната заплата остава 620 евро

Минималната работна заплата (МРЗ) се замразява на 620 евро.

Проф. Ганчев изтъкна, че липсва договореност за принципите, по които да се изчислява минималната работна заплата. 

"Няма яснота каква ще бъде новата формула. Автоматизмите няма как изцяло да се премахнат, някои ще се запазят. Въпросът е да не създават диспропорции на вътрешния пазар на труда", посочи той. 

Според икономиста бизнесът твърди, че повишаването на МРЗ води до увеличаване на разходите за труд и намаляване на конкурентоспособността на икономиката, докато профсъюзите твърдят, че МРЗ трябва да гарантира някакъв минимум.

"Ако МРЗ не се повишава, това автоматично води до изтичане на работна сила от страната. Ако е прекомерно висока - това удря бизнеса. Ролята на правителството е да намери формула, която да балансира интересите на двете страни", каза още проф. Ганчев.

Промяната при пенсиите

"Пенсията се определя на базата на вноските, които правите в пенсионната система, а не на колко часа се водите, че работите. Вкарва се абсурден момент пенсиите да зависят не само от паричните ви вноски, а и от това дали се водите на 4 или на 8 часа", заяви икономистът.

Проф. Ганчев уточни, че хората на по-кратко работно време по-трудно ще се пенсионират и ще получат по-малки пенсии. Това няма никаква връзка със сивата икономика, отбеляза той.

Дефицитът на България

"Нашият дефицит е най-голям в ЕС, но това е временно явление заради еврофондовете. Това пак е свързано със законодателството. Ако промените бъдат направени, този значителен дефицит би трябвало да спадне. Ще завършим с по-нисък от планирания дефицит - някъде 4,2-4,3%", анализира икономистът.

Според проф. Ганчев трябва да се замислим дали данъчно-осигурителната ни система е най-добрата, както твърдим.

"При нас основна роля играят косвените данъци, докато в другите страни са подоходните данъци. Нашата данъчна система пречи на инвестиционния процес", заключи експертът.