750 евро чисто за служител с 20 години стаж - с още ще режат парите за сектор култура

Сериозно напрежение в културните среди след новината за орязване на 10% от бюджета за сектора.

От Министерството на културата обясниха, че съкращенията не засягат възнагражденията за сценичното изкуство и читалищата. Планираното оптимизиране се отнася до намаляване на трайно незаети щатни бройки. 

Първата точка на сайта на Министерството на финансите е за оптимизиране на разходите за възнаграждения и осигуровките за сметка на работодателя от 1 септември 2026 г., както и за 2027 и 2028 г. Втората точка, която е по-притеснителна, е свързана с останалите 5 месеца на 2026 г., в която е упоменато, че бюджетите на първостепенните разпоредители не следва да надвишават разходите по бюджета за 2025 г., с изключение на делегираните дейности и общините. В същото време фестивали, чествания, международна дейност са по друга линия на финансиране, с друг модел - те не са извадени от това изключение. Това коментира директорът на Обсерваторията за икономика на културата д-р Диана Андреева-Попйорданова в студиото на "България сутрин".

По думите ѝ е избрано най-лесното решение - сваляне на средствата за всички, без изключения, за да няма нужда от мотивиране. 

"Искането на министерството е културата да бъде изведена пред скоби - да няма намаление на Фонд "Работна заплата", оптимизацията ще бъде свързана с не много голям ресурс на фона на милиарди икономии, които се преследват в публичния сектор", каза още Диана Андреева-Попйорданова.

Ниски заплати в сектор култура

Председателят на Федерация "Култура" към КТ "Подкрепа" Кирил Бинев изтъкна, че работещите в галерии, читалища, библиотеки, занимаващи се с музика, танци, са отчайващо ниски.

"948 евро е средната заплата, чисто получават 750 и това са служители с 20-годишен стаж. Хората с ниски доходи харчат голяма част от заплатата си за храна. Има сектори, които може би трябва да имат сериозна преоценка, всяка година парите за култура се увеличават, но не стигат до хората. Със заявката за повече прозрачност се надяваме това да действа дисциплиниращо за някои сектори", заяви той.

В ефира на Bulgaria ON AIR Бинев уточни, че музикалните и танцови изкуства се дофинансират с милиони, но и там възнагражденията са ниски.

Като системен проблем той посочи това, че едни и същи директори, които са с отрицателен финансов резултат продължават да печелят конкурси. Като пример за липса на прозрачност посочи Народния театър, в който има увеличение на разходите за външни услуги, които никой не може да разбере каки са.

"В музеи, библиотеки и читалища заплатите на директорите са малко по-високи от тези на останалите, няма бонуси в хиляди, еднакво бедни са. Тези хора от доста време работят на ентусиазъм, тяхната перспектива е от работещи бедни да станат след време бедни пенсионери, това е предрешено", заключи председателят на Федерация "Култура" към КТ "Подкрепа".

Диана Андреева-Попйорданова също подчерта, че за сценичните изкуства липсва анализ, те нямат бюджети разписани и качени на страниците си. 

"Трябва да се изчислява ефективността на всеки публичен цент, да има подробни фискални анализи, които са структуроопределящи, за да има мотивиране на увеличението на публичните финанси", призова тя. 

Като положителен пример гостът даде Националния филмов център, където всеки цент е отразен в подробни отчети.

Диана Андреева-Попйорданова призова за подробен анализ какво не функционира както трябва и Закон за сценичните изкуства, в който да има административни и наказателни разпоредби при злоупотреби с публични финанси. 

Достъпът до култура

Забелязва се положителна тенденция - неучастващите в културни дейности намаляват от 63% на 58%. Най-сериозен ръст има в интереса към културното наследство и културните ценности, както и при посещенията на кино. 

"Липсата на свободно време е актуално за София, Пловдив, Варна, Бургас, за останалата част от страната, 40% от гражданите, посочват липсата на доходи като пречка за участие в културни дейности. Липсата на достъп е в 1/4 от страната", обобщи статистиката Диана Андреева-Попйорданова.

Има голяма разделение по оста север-юг - развит север и по-бавно развит юг.

Българинът чете все повече

Нечетящите българи от 43% са станали 37%. По официални данни само 21% от жените не четат и едва 9% от висшистите.

Директорът на Обсерваторията за икономика на културата изтъкна, че е важно образованието и културата да вървят като неразделен приоритет.