Макроикономист: Инфлацията би била по-голяма, ако сме извън Еврозоната

Международният валутен фонд понижи прогнозата си за икономическия растеж на България през тази година до 2,8 на сто при 3,1 на сто, заложени в оценките от октомври 2025 г.

А управляващият директор на фонда Кристалина Георгиева предупреди, че световната икономика е изправена пред труден период, ако войната в Близкия изток не бъде овладяна.

Икономическият растеж на България

"За пръв път МВФ казва, че това не е точно прогноза, а нещо като очаквания, тъй като глобалната икономика е крайно нестабилна и не е възможно да се направи нормална прогноза. Очакванията за забавяне на икономическия растеж не са само за България, а за всички страни. Това е отражение на глобалната несигурност, свързана с войната в Близкия изток и военните действия в Украйна. Няма нещо специфично за България, МВФ не е отчел специфични рискове за България", каза макроикономистът проф. Ганчо Ганчев в студиото на "България сутрин".

По думите има "рискова външнополитическа позиция на България", която е свързана с публичните финанси.

"Имаме по-голям дефицит в сравнение с миналата година. Този дефицит е финансиран чрез краткосрочни заемни средства от международните финансови пазари, което е довело до увеличаване на външния дълг на правителството и то за сметка на краткосрочни средства. Доколкото може да се съди от обясненията на финансовия министър, това е свързано с финансирането на средства по линията на ПВУ, които ще ни бъдат компенсирани. Няма основания за тревоги, но все пак това е една рискова позиция", допълни проф. Ганчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Парите по ПВУ

Той припомни, че за да ни бъдат изплатени парите по ПВУ, трябва да бъдат приети някои закони.

"Предишният парламент се отнесе необмислено по отношение на тези закони, които можеше да бъдат приети. Не става въпрос за кой знае какво, а за ангажименти, които сме поели. Да се надяваме, че новият парламент ще успее да запълни празнина в законодателството. Много неща ще зависят и от диалога с Европейската комисия, тъй като те биха могли да отложат някои неща", подчерта гостът.

Макроикономистът поясни, че ускоряването на инфлацията е глобален проблем.

"Някои политически сили твърдят, че ние сме избързали с присъединяването към Еврозоната, но елементарното сравнение показва, че инфлацията би била по-голяма, ако ние бяхме извън Еврозоната. Примерът с Унгария и Румъния показва точно това. Ние не само, че не сме избързали, но и се забавихме - трябваше много по-рано да влезем, защото това е стабилизиращ фактор. Каквито и проблеми да имаме, те биха били много по-тежки, ако сме извън Еврозоната", добави проф. Ганчо Ганчев.

"Държавата трябваше да контролира цените на услугите и стоките"

От думите му стана ясно, че инфлацията има две групи стоки.

"Едната група са т.нар. "търгуеми стоки", които са обект на обмен в международната търговия. При тях нещата са нормални - и да има някакво ускоряване, то се дължи на международни фактори. Другата са нетъргуемите стоки, те са контролират от държавата и при тях беше допусната груба грешка. Всички публични услуги на общинско и на държавно равнище нараснаха много. Това е пряк резултат от несвършване на работата от страна на държавата. Държавата трябваше да контролира цените на тези стоки и услуги, които тя самата предоставя", коментира още той.

"Имаме разходи, включително за заплати в публичния сектор, които не са обосновани. Това е политически въпрос - всички служещи в публичния сектор трябва да получават увеличение на базата на едни и същи принципи. Не може в сферата на вътрешната сигурност да имаме принципи, а в сферата на културата - съвсем други. Това е погрешна антисоциална политика. Има хора, които получават повече от това, което заслужават", категоричен е той.