Защо България има стряскащ бюджетен дефицит и колко реален е той?

Фискалният съвет отчете най-големия бюджетен дефицит на България от близо 20 години. Основната причина е значителният ръст на разходите при социалните и здравноосигурителните плащания, разходите за пенсии и за персонал.

Дефицитът от 1,5 млрд. евро

"Имаме ръст и на икономика, и на развитие, така че всяка година ще имаме нови и нови рекорди. Фискалният съвет е съвещателен орган към Народното събрание, но предварителните отчети на Министерството на финансите показват, че дефицитът, който е натрупан към края на месец март, е към 1,5 млрд. евро. Отчетено е, че има ръст в приходите както в данъчните, така и в неданъчните постъпления. В отчета за месец февруари може да се видят конкретни числа - ръст от над 12%", каза икономистът Васил Караиванов в студиото на "България сутрин".

По думите му една от причините да има такъв дефицит са социалните плащания.

"Имаше нарастване на пенсиите с 8,6%, има допълнителни 5% за възнагражденията за държавната администрация. Има около 900 млн. евро изпълнение на капиталовата програма, която се финансира с парите от Плана за възстановяване и устойчивост. Тези 900 млн. евро са част от този дефицит. Другата стряскаща новина беше, че вече имаме взет вече над 1 млрд. нов дълг. Въпросът е какво е направено с парите от този дълг", допълни Караиванов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Новият дълг на България

Той поясни, че от отчета се вижда, че парите от новия дълг са използвани за плащане на стар дълг.

"Погасяваме си стария дълг, като към февруари месец сме взели около 600 млн. евро, а сме покрили дълг за 900 млн. Не е опасно, че сме взели нов дълг. От последните две години започват дълговите разходи по бюджета, имаме около 1 млрд. разходи за лихви. Тази година БВП се очаква да бъде около 125 млрд. евро. Всички онези предупреждения, че трябва да се свием и да не правим излишни разходи са полезни и трябва да се спазват", подчерта икономистът.

Караиванов прогнозира, че ще има лихвени скокове, ако темпът на инфлацията се засили.

"Целта на Европейската централна банка е в средносрочен план да бъде 2%. Ако се успокои ситуацията в Близкия изток, няма да се налага повишаване на лихвените равнища, защото повишаването им би довело до засилване на рецесионните процеси. Също така фокусът ще бъде върху това да се засили икономиката, а това няма как да стане с повишаване на лихвите", добави гостът.

Икономиката у нас

"В последните години ние сме в политическа несигурност и въпреки това, през последните 16 месеца икономиката ни расте с над 3%. С приятели икономисти се шегуваме, че когато има служебно правителство, икономиката започва да се развива нормално. Трябва ни политическа стабилно, оттам нататък дългосрочна политика с конкретни цели в развитие на икономиката, предвидимост на данъчната политика. И това, което се случи у нас, беше ценови шок", поясни Васил Караиванов.

Той е на мнение, че в момента наблюдаваме ефекта от кризата в Близкия изток.

"Не само петролът, но и разходите за него бяха засегнати. Имаме до 10 пъти покачване за разходите за транспорт. Потребителите в България пазаруват основно в големите вериги и по-малко в кварталните магазини. При големите търговски вериги в Западна Европа разходите могат да достигат около 80% от приходите, което оставя приблизително 20% като марж. За България се посочва, че маржовете могат да бъдат по-високи, в диапазона 28-40%", коментира още икономистът.

Снимка: БГНЕС