Икономист: Таваните на надценките няма да решат проблемите с цените

Ефектите от официалното въвеждане на еврото в България тепърва ще се оценяват, а рязката промяна в ценовата среда създава напрежение сред потребителите.

Това коментира икономистът д-р Юлиан Войнов пред "България сутрин", според когото в момента е изключително трудно да се направи ясна граница между нормално пазарно поскъпване и спекулативно увеличение на цените.

Трудността при определяне на спекула

"Трудно е да се каже къде има спекула. Това не може да се определи само на базата на изменението на цените, защото за да кажем дали има спекула, трябва да сме наясно дали има икономически причини за повишаването на цените или това се прави от търговците без такива причини. В крайна сметка пазарната икономика не забранява на търговеца във всеки един момент да повиши цените, ако това му е изгодно и ако има хора, които са готови да плащат тези цени", каза д-р Войнов за Bulgaria ON AIR.

Той отбеляза, че законовото изискване търговците да аргументират увеличенията си на база икономически фактори звучи логично, но на практика е трудно приложимо.

Причината е, че факторите за поскъпване са много и разнообразни, а институциите рядко разполагат с капацитет за бърз и пълен контрол.

В повечето случаи подобни проверки водят по-скоро до глоби, отколкото до реално намаляване на цените.

Таваните на надценките не решават проблема

По отношение на идеите за въвеждане на таван на надценките икономистът е категоричен, че исторически подобни мерки не работят.

"Има десетки изследвания още от началото на миналия век за тавани на цени и надценки. Различни държави са правили такива експерименти и виждаме, че това не работи. Там, където има таван на цените, след като тези тавани паднат, цените се възстановяват с много по-драстични темпове, отколкото биха достигнали при нормално пазарно развитие", каза д-р Войнов.

Икономистът посочи, че проблемът в България не е просто в размера на надценките, а в причините за тях.

Той даде пример с големите ценови диспропорции – някои стоки, като месото, се продават под средноевропейските нива, докато други, като млечните продукти, са значително по-скъпи от средното за ЕС.

"Проблемът не е просто, че има високи надценки, а защо те се получават. Вероятно има тесни места във веригата на доставки – възможни картелни споразумения, умишлени дефицити или недобри търговски практики. Това трябва да се изследва и ако има нарушения на закона за конкуренцията, да се вземат мерки", отбеляза д-р Войнов.

Проверки и банкови напрежения

По темата за масовите проверки след въвеждането на еврото икономистът смята, че те трудно могат да дадат бърз икономически ефект. По-скоро създават усещане за натиск, без реално да ограничават поскъпването.

Сериозен проблем според него е и напрежението в банковата система, породено от масовото внасяне на левови средства. Ако голяма част от населението реши едновременно да депозира парите си, капацитетът на банките трудно би издържал, което обяснява образувалите се опашки.

Относно преходния период при въвеждането на еврото д-р Войнов напомни, че България е дала по-дълъг срок от повечето държави, приели единната валута.

По негово мнение един месец за паралелно разплащане е напълно достатъчен и дори по-дълъг период би удължил хаоса в търговските отношения.