Държавата притиска бизнеса за цените - ще видим ли празни рафтове по магазините?

Глоби до 1% от оборота за спекулативно повишение на цените до края на 2026 г. - това предвиждат промени в Закона за въвеждане на еврото. 15 браншови организации се обявиха срещу проектозакона за агрохранителната верига. 

"Голяма част от компаниите в България изобщо не разбраха какво се случва и тепърва днес се събират, за да изразят своите становища. Бизнесът вече е готов и приемането на еврото не успява да ни изненада, но явно ще ни изненада друго. Година и половина се работи върху закон, който да помогне на бизнеса и потребителите да са наясно с всички процеси, в последния момент се променят изискванията и се вкарват нови, които тепърва трябва да бъдат направени", коментира Доника Ризова от Сдружението за модерна търговия в студиото на "България сутрин".

По думите на госта, ако политиците получават заплата за това да създават кризи и след това да казват как могат да ги разрешат, то търговците и компаниите, които създават услуги и продукти, си изкарват заплатата от това да правят търговия. 

"Потребителят е този, който на финала решава. Но сега в паниката си правителството облича едни мерки като антиспекула, играейки си с думата "спекула" спекулативно", подчерта Ризова. 

Според нея целенасочено някои бизнеси са много по-проверявани от останалите. 

Кой проверява проверяващите, попита Ризова и добави, че се отваря вратичка към затваряне и притискане на бизнеси.

"Цялото бързане е супер притеснително, вместо да има голяма разяснителна кампания. Решението е да се вслушат в бизнеса. Не искам да живея във Венецуела и да се връщам в детството си, когато мога да си купя портокали и мандарини, само ако дойда със семейството си в София", настоя директорът на отдел "Комуникации" в Сдружението за модерна търговия.

Ризова предупреди, че ако Министерският съвет еднолично управлява самолета на цените, бизнесът ще работи непрекъснато под стрес.

Трябва да адаптивен период, съгласи се тя, но отбеляза, че и хората трябва да бъдат по-внимателни и да не отказват да мислят и да проверяват цените.

"Кой плаща на бизнеса това, че държавата не знае какво прави? Защо обличат тези мерки като мерки в полза на потребителя?", попита още Ризова.

"Участваме в безсмислени разговори с правителството, няма диалог. Ние бием камбаната и накрая нищо не се случва", алармира тя и изтъкна, че законите за цените и еврото са удар срещу свободния бизнес в България.

Боряна Абаджиева, която е главен експерт по икономически анализи в Българската търговско-промишлена палата (БТПП), заяви пред Bulgaria ON AIR, че е притеснителна прекомерната държавна намеса в пазарните отношения. 

"Разширяват се доста правомощията на държавните органи и фирмите се налага да влизат в обяснителен режим за методика и правила, по които ценообразуват. Цената е елемент, в който влизат производствени и енергийни ресурси, труд... Динамиката на пазара не може да се замрази за една година. В случая не говорим за спекула, бизнесът трябва да може да реагира адекватно", обясни тя.

Според нея самата пазарна икономика ще диктува цените и търсенето на стоките. 

"Ако бизнесът не бъде чут, изискванията във връзка със спазването на указанията за подаване на информация за цени, всичко това довежда до прекомерен административен натиск, който ще изисква финансов и човешки ресурс", смята Абаджиева.

Тя предупреди, че бизнесът ще влезе в режим на обяснение и ще се налага на хора, които нямат чак такава пазарна компетенция, да доказват чисто търговски мерки.

По думите ѝ глоба в размер на 1% от оборота е сериозна цифра и ще стане трудно да бъде задържан инвеститорският интерес.

Абаджиева добави, че потребителят е този, който може да накаже нелоялния търговец. Според нея липсва нормална законодателна процедура като оценка на въздействие и становища, които да се вземат предвид.

От 8 август следва ваканция за депутатите и много работа за бизнеса, обединиха мненията си Ризова и Абаджиева.

Гледайте целия разговор във видеото.