Финансово неграмотни сме: 20-годишните задлъжняват, държим си парите вкъщи и по банките

Повишаването на финансовата грамотност у нас не е въпрос на месеци, а на дългосрочни и систематични усилия. Това заяви заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева в студиото на "България сутрин".

Тревожни данни за младите и дълговете

"Стряскащата статистика за 2024 година е, че до 20-годишна възраст, т.е. само 2 години след като са придобили право да сключват самостоятелно договори, 4 хиляди вече са с изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители. На възраст до 25 години числото вече е 36 хиляди, а между 25 и 35-годишна възраст числото е 80 хиляди", каза Минчева пред Bulgaria ON AIR.

Финансовата култура е важна не само за личната стабилност, но и за по-устойчиво общество. Минчева обърна внимание, че въпреки високия дял спестяващи в България - над 77% от хората - около 60% от тях държат средствата си в брой, което ги лишава от възможности за растеж. 

"Децата от училище трябва да излизат с много повече умения - какво е трудов договор, защо е важно да работят легално, защо е важно да им се внасят осигуровки, какво е кредит, какво е банката, какви услуги предоставя банката. Tова неразбиране на елементарно въздействие върху нашето финансово поведение всъщност играе унищожителна роля върху голяма част от населението", заяви гостът.

Липса на връзка между институции и граждани

Едно от големите предизвикателства според нея е, че въпреки наличието на стратегия за повишаване на финансовата грамотност и многобройни инициативи, връзката между институции и граждани се къса. Информацията съществува, но не достига до хората по разбираем и достъпен начин.

"Много високообразовани хора въобще не знаят къде си им парите от втория стълб, защото автоматично са разпределени някъде. При нас разговорът за пенсията е превърнат в разговор на пенсионери за пенсионери, което е погрешно. Всъщност ние трябва да мислим за пенсията точно в момента, в който сме активни и имаме високи доходи", отбеляза Минчева.

Страхове и дезинформация за еврото

По отношение на Еврозоната, тя посочи, че липсата на целенасочена и масова информационна кампания в последните години е създала пространство за спекулации и страхове.

Пример за масово разпространено недоразумение е убеждението, че цените ще се удвоят след приемането на еврото, без реална обосновка. Минчева подчерта, че простите и ясни обяснения са ключът към преодоляване на тези опасения.

"Ние за Eврозоната говорим от години. През всичките тези години можеше много повече да се изговори, да се слезе до най-ниското ниво, да се обясни в най-малкото населено място, на всички различни групи – възрастни хора, пенсионери, студенти. Най-елементарният пример - ако нещо струва 2 лева, след въвеждането на еврото няма как да струва 2 евро. Ако сега дадеш 10 лева в банка, получаваш 5 евро - защо смяташ, че след като преминем към евро, ще е различно?", попита риторично Минчева.

Тя посочи, че ако искаме гражданите да управляват разумно финансите си, да се подготвят за бъдещето и да участват активно в икономическия живот, включително чрез инвестиции, трябва да изградим среда, в която знанието, доверието и разбирането са достъпни за всеки. Само така можем да подготвим обществото не просто за Eврозоната, а за по-здравословна икономическа култура.

Хазартът – скритата заплаха за младите

"Хазартът се превръща в огромен бич за България. Идеята да се впишеш, да имаш телефон като на другите в компанията, да имаш дрехи – това ти прeчупва цялото бъдеще, защото веднъж като влезеш в дълговата спирала, оттам излизането е много, много трудно. Със съжаление виждам как известни лица – актьори, спортисти - дават името си и лика си, за да рекламират хазарт, без да помислят за въздействието върху младите хора", каза още зам.-председателят на БСК.

Гледайте целия разговор във видеото.