С либерализацията на пазара на ел. енергия ще започне звънене по вратите на клиентите

Българското правителство е предложило в искане до Европейската комисия за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост да отпадне ангажиментът на България за либерализация на пазара на електроенергия на дребно за битовите потребители. 

"Излизането на битовите потребители на свободния пазар е крайно неприемливо, дори и при правилно формулирано отлагане. Либерализацията се случва, когато всеки битов потребител може да избере доставчик, а не когато има базова цена, наложена за всички", заяви адвокатът от КТ "Подкрепа" Андон Роков в студиото на "България сутрин".

Либерализация, но на хартия

Той посочи, че при предвидената реформа с базова цена, определяна от Министерския съвет, не става дума за истински пазар. Роков припомни, че в момента Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) регулира цените за домакинствата и смята, че предложените промени от 1 януари 2026 г. не отговарят на принципите на свободния пазар.

"Нещо като либерализация, нещо като пазар, изобщо като нищо на света. Либерализацията се случва, когато всеки битов потребител може да излезе от регулирания пазар, отиде на свободния и да избере свой доставчик. Когато имаме базова цена и ел. енергия, чието качество е еднакво за всички, без значение от какво е произведена, сме ограничени в избора си по отношения на качеството", подчерта адвокатът.

Очакван натиск към клиентите

Богомил Николов от "Активни потребители" отбелязва в ефира на Bulgaria ON AIR, че България изостава в сравнение със скандинавските държави, където либерализацията е факт от три десетилетия. По думите му страната ни е  абсолютно неподготвена за промените.

"Нелоялните практики ще започнат веднага – хора ще звънят по вратите с договори с неравноправни клаузи“, предупреди Николов. Той подчерта, че отлагането е наложително поради дисбаланси в цените и липса на енергийна свързаност, особено след разрушената инфраструктура в Украйна.

Николов посочи, че ниските цени в скандинавските страни се дължат на реална конкуренция и добра свързаност. За разлика от много европейски страни, цената на ел. енергията в България, Гърция и Румъния е по-висока.

"Цената е с до 50% по-висока от тази в Германия и Чехия – разликата е, че там има мрежова свързаност, тук – не“, добави той.

Според него, ако не може да се осигури стабилен, работещ пазар, по-добре е да останем на регулирания модел.

"Не само българското правителство, но заедно с гръцкото и румънското трябва да поставяме този въпрос пред Брюксел", призова Николов.

Заплаха за енергийно бедните

Андон Роков акцентира върху социалната страна на въпроса, като подчерта, че България е на първо място по енергийна бедност в Европа. Около 30% от домакинствата – 1,8 милиона души – са енергийно бедни. Изчисленията показват, че при либерализацията ще бъдат засегнати над 4,6 милиона битови потребители.

Той уточни, че компенсаторни механизми ще има чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система, който ще трябва да покрива разликата между базовата и пазарната цена.

"Компенсациите ще отиват при доставчиците, не директно до хората", уточни Роков.

Промени и протести

Адвокатът очерта и необходимите предварителни условия за реална либерализация: "Първо, промяна в метода на ценообразуване на борсата. Второ – енергийна свързаност със съседни държави. Трето – национална стратегия за енергийно бедните".

КТ "Подкрепа" организира традиционен митинг на 1 май под мотото: "Не на либерализацията на пазара на труда".

Богомил Николов изтъкна, че никой в Министерския съвет няма да  МС ще определи цена, която да е непосилна за потребителите, защото "няма да може да остане на власт". 

Гледайте целия разговор във видеото.

Снимка: freepik