Историята на Съединението: Със самочувствие и смелост се противопоставяме на Великите сили

Отбелязваме 139 години от Съединението. Дата, която е свързана с волята на българите да обединят земите и народа си, които против волята на Великите сили постигат целта си.

"Само 7 години след Освобождението и подписването на Берлинския договор българите премахват една от най-тежките клаузи. Нарушават международен мирен договор. Вдъхновител е Англия, която смята, че Източна Румелия може да бъде модел, по който може да се уреждат отношенията с нейните източни провинции", коментира историкът проф. Христо Матанов в "България сутрин".

По думите му се премахва една несправедливост - разделянето на българските земи на две, а по-късно и на три части.

Проф. Матанов посочи, че Русия е против Съединението, докато Англия го защитава. 

"Съединението никак не е било просто. Българите режат гордиевия възел, независимо от отношението на Великите сили, Османска Турция и Русия. Александър Батенберг, който приема Съединението в Пловдив, бързо се придвижва от Шумен. Той рискува много - рискува своя трон. По-късно тронът му бива отнет от Русия, тъй като в резултат на Съединението увеличава много своя престиж", разказа историкът за Bulgaria ON AIR. 

Промените след Съединението

"Столицата се мести в София, премахват се някои от граничните митници. В нашето съзнание е останало, че  Съединението е дело на целия народ и се извършва с ентусиазъм. Руската пропаганда прави всичко възможно да омаловажи този празник", каза още проф. Матанов.

Той изтъкна, че тогавашните политици са имали самочувствие, което сегашните нямат. "Това самочувствие продължава и през следващите години. То е унищожено от руския режим, който се налага след 9 септември 1944 г.", посочи проф. Матанов.

"България нищо не плаща, макар че е задължена по силата на Берлинския договор. Когато е платено с кръв е по-трайно. България е дала 5 хил. жертви по време на Сръбско-българската война", отбеляза още гостът.

"Съединението прави силата е едната част на лозунга. Другта е: Силата ни прави независими. Ние все още не сме напълно независими. Възпитанието на политическия елит е друго. Сегашните политици мислят повече за себе си, отколкото за националния идеал", категоричен е проф. Матанов.

Историкът е на мнение, че част от младите българи гледат на 6 септември просто като на почивен ден. Празнуването е въпрос на семейна традиция, смята той.

Проф. Матанов заяви, че историята е много важна за историческите нации като българската.

Гледайте целия разговор във видеото.