След близо 66-годишно отсъствие Сивият жерав се завърна в България. Радостната новина съобщиха от Сдружение за дива природа "БАЛКАНИ". Редкият вид защитена птица се е настанила в Драгоманското блато, което и преди е било неин дом.

Повече за сивия жерав, ще разберем сега от и Иван Христов .

"Жеравът е една от най-големите птици в България, които в миналото са се срещали масово по време на миграция. Гнезди в блата с по-голяма надморска височина. В торфищата в Родопите, в блатата около София. Но с пресушаването на тези блата най-ценните торфища са се превърнали в язовири. Това е една от причините да изчезват като вид в България. Последно жерав е забeлязан край язовир Батак. В средата на 20 век е имало срив на популацията, най-вече заради унищожаване на езерата и голяма част изчезва. Той е рядък и като мигриращ вид. През последните 20-30 години има повече, това е вероятно защото вече се полагат грижи за възстановяването им и  за околната среда", обясни Иво Христов от WWF пред "България сутрин".

свързани

Сивият жерав се завърна като гнездящ вид в България след дълго отсъствие

"Опазването им минава през осигуряването на спокойствие на птиците, а в дългосрочен план трябва да бъдат осигурени водни тела и да бъдат обезщетени собствениците на земи в този район. Държавата е длъжна да обезщети собствениците, за да няма недоволни. Те в момента не могат да си ползват собствеността, защото тя попада в блатото. Трябва да се поддържа тази зона, като трябва да бъде осигурено почистване на водите на Драгоман, и други мерки, които да осигурят дългосрочното пребиваване на този застрашен вид", каза природозащитникът Петко Цветков от Сдружение за дива природа "БАЛКАНИ" пред Bulgaria ON AIR.

Драгоманското блато няма статут на воден обект за момента.

"Това е проблем, коjто не е само с Драгоманското блато, има го и на други места. Това са бивши блата или езера, но с връщането на земите на собствениците те се водят земеделска земя, като управлението на тези земи е на практика невъзможно. Бидейки земедeлска земя, опазването и управлението ѝ е трудно. Статутът им е несъвместим с опазването на тази земя и изобщо управлението му като важна зона. Разрешително не може да се издаде, защото там не се води, че има езеро. Това е противоречие от много отдавна и е важно в кадастъра да се отбележат като важни зони", добави Иво Христов.

Министерството на околната среда през годината е съдействала този район да бъде обявен за важна зона, но последната стъпка не е предприета. По закон те са и длъжни да осигурят охрана на територията и нейното правилно управление.  

"Птиците се крият, притеснителни са, особено в размножителен период. Ако човек се приближи, те излитат. Те са големи силни птици, най-лесно се виждат, но са особено уязвими. За да се връщат тези птици в България, е важно да не ги притесняваме", подчерта Христов.

"Трябва да се спазва законът и териториите да се поддържат. Има голям интерес от страна на фотографи през месец май и юни, но молим да пазят дистанция и да не ги сплашват. Нека да не се приближават близо до тях и да не ги сплашват Молим държавата да си свърши работата и Драгомировци да бъде обявен като територия на водни тела, а собствениците на тези територии да бъдат обезщетени", завърши Цветков.

Гледайте целия разговор във видеото.