Тази седмица в рубриката "Златните" ни гостува бронзовата медалистка по биатлон от Игрите в Солт Лейк Сити 2002 г. Ирина Никулчина. Шампионката говори откровено за най-трудния момент в кариерата си, спечелените медали, надеждите ни в биатлона и за това какво я е направило успешен спортист.

Определя успеха си на Олимпийските игри като сбъдната мечта и невероятно изживяване. Цената е висока - страшно много усилия и препятствия по време на 20-годишната ѝ професионална кариера. 

"Подготовката е ежедневна. Спорт, в който почти нямаш почивен ден. Нямаше празници, няма дни, в които човек да се отпусне. Наред с физическата, голяма фактор е и психическата подготовка. Трябва да издържиш на големите очаквания, в България това е спорт с традиции. Вдигна се летвата след медала на Катя и беше много трудно за всички нас. Беше страхотно поколение, конкуренцията беше жестока", разказа Никулчина за Bulgaria ON AIR.

На 24 години тя сменя ски бягане с биатлона. Определя това си решение като авантюра.

"В ски бягането е страшно трудно да пробиеш като конкуренция. Павлина остана на косъм от медала, получих предложение след Нагано и реших да опитам. Биатлонът изисква да бъде добър и в ски бягането, и в стрелбата. При мен в стрелбата имах психически проблеми, но пък беше интересно", сподели още Никулчина.

Олимпийската ни медалистка обърна внимание, че по време на състезанията има много субективни фактори, които остават скрити от екраните. А хубавите резултати ти носят мотивация и започваш да си вярваш.

"Истината е, че трябва да трупаш опит и рутина във времето. Имало е много грешки, зависи дали е имало вятър, дали денят не е бил за стрелба. Винаги си близко до медалите, но стрелбата винаги е била с тежест. Трябваше да правим квоти за отбора, всеки трябваше да даде максимума от себе си. Ако излезеш извън първите 50, влиза резервата - нашите резерви ставаха европейски шампиони. Работеше колективният дух, от три квоти успяхме да направим шест. Имаше дух на приятелство, всеки помагаше на другия", посочи още Никулчина.

"Вярващ човек съм, преди състезания винаги си казвах молитвата. Гледах да стъпвам с десния крак преди да изляза. Вярвах си, че това действаше. Човек трябва да си вярва, пък каквото се получи. Когато човек е подготвен, просто трябва да си чака момента", смята тя.

Най-трудният ѝ момент е през 1999 г. след жестоко падане с колело и кариерата ѝ е била поставена на карта. 

"Жестоко счупване на двете ръце, шита брада, сътресение на мозъка, изкъртени зъби. Никой не ми даваше шанс, че ще се възстановя и ще тренирам. Два месеца трябваше да се възстановявам, след това да си завоювам място в отбора. Нито за секунда не съм си загубила вярата, че мога да се върна. Всички ме отписваха, но дни след инцидента обувах ролките и кара с гипсирани ръце", сподели Никулчина и добави, че най-много са ѝ помогнали семейството и инатът ѝ.

Олимпийската ни медалистка отличи Стефка Костадинова и Мария Гроздева и именно техните имена би изписала със златни букви в спортната ни история.

Гледайте цялото интервю във видеото.