Светла Оцетова в "Златните" - за олимпийския връх, изкачен със сълзи и здрав труд

В рубриката "Златните" в ефира на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR ви срещаме с олимпийската шампионка по гребане от Монреал 1976 година - Светла Оцетова.

"Израснах в семейство, в което спортът си е популярна черта, още от дядо ми, майка ми, всъщност тя беше тази, която ме стимулираше да се занимавам със спорт. Но плуването беше довреме, защото имах здравословни проблеми и трябваше да го преустановя. Когато го спрях на 15 години, нямаше много други възможности за друг спорт и избрах гребането. Първо - живеех до "Панчарево", виждах лодките, а второто, когато Красимира Жекова - личната ми треньорка, дойде в Строителния техникум и попита дали някой от класа ни иска да се занимава с гребане", разказа Оцетова пред Мария Константинова.

Тя сподели, че ветеран от войната ги е "напъхал" в лодките, но първоначално изобщо не ѝ харесва.

"Не исках да го виждам повече, толкова трудно ми се видя, но на следващия ден отново бях там. Много време не ми харесваше, докато не дойде първото състезание, в което бях включена в лодка със състезателки, които бяха много по-опитни от мен и по-добри. Те викаха по мен, аз плаках, но стигнахме първи и тази първа победа ме запали по този спорт", спомни си Оцетова.

Златната ни шампионка подчерта, че скифът е единична лодка с по две гребла, а в двойката "скул" са двама души с по едно гребло във всяка ръка.

"На големите състезания участници припадат. Това е спорт, за който се счита, че най-много изцежда организма. Заема второ или трето място за най-труден спорт. Но ме научи на много неща, той е начин да преодолееш и болката, и търпението, и монотонността. Понякога сме имали и по 5-часови тренировки на дъжд, сняг, град. Тези, които побеждават на състезания, са тези, които най-много искат да победят", коментира още тя.

И припомни, че на Олимпиадата в Монреал те са били в крайния коридор, а телевизионните камери са били на 5 метра от тях.

"Погледнах към обектива и си помислих, че сега ме гледат вкъщи и не мога да се откажа, просто трябваше да победя. След средата на дистанцията става най-тежко. В този спорт по-възрастните стават шампиони, има и млади, разбира се. А тренировките сега са много по-различно от това, което бяха. Сега има много повече наука и се знаят елементите, които помагат да се постигне много по-висок резултат. Възстановяването също е много важен елемент, както и психическата подготовка. Ние само гледахме германките как ги нареждат в един кръг в залата и някой им говори с часове, при нас такова нещо нямаше", разказа Светла Оцетова.

Попитана защо не е станала треньор, тя отговори: "Нямах образование, нямах лиценз. Аз съм архитект, нямам право да съм треньор, помагах със съвети понякога."

Гледайте целия разговор във видеото.