Минималната работна заплата трябва да се повиши, има риск по отношение на бюджета

Нова идея за минималната работна заплата - Министерството на финансите предложи тя да стане 770 лв., но от 1 юли догодина. На този фон страната ни получи първия транш от 2,7 млрд. по Плана за възстановяване.

"Трябва да се повиши минималната работна заплата, защото с ръста на инфлацията и всички кризи, които ни се струпаха последните няколко години, трябва да има механизъм как тя да бъде максимално актуализирана. Тя е като панацея за вдигане на доходите. Да, трябва да има ясни разчети с колко и как да бъде вдигната, и да има консистентност как се прави това нещо", каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова в студиото на "България сутрин".

Според нея вървим към предсрочни избори.

"Имаме сериозен риск по отношение на бюджета. Параметрите, които са заложени в бюджета, най-вероятно са по разчети на Министерството на финансите. Въпросът е да се стигне до добра съгласуваност между социалните партньори и работодатели. И освен минималната работна заплата, да се търсят и други компенсаторни механизми за подкрепа на хората, които имат необходимост", допълни Русинова.

Според икономическия съветник в Българската стопанска камара Щерьо Ножаров 770 лв. отговаря на 50% от средната работна заплата за 2021 г.

"Статистически винаги се взима цифра за изтекла година, иначе работим с избирателни спекулации. А освен инфлацията - трябва да отчитаме производителността на труда, а тя е нараснала с 1,7%. Бюджетните възможности са такива, че един размер от 770 лв. може да бъде проект, тъй като увеличението на минималната работна заплата изтласква и заплатите в бюджетния сектор, а и заплатите в частния сектор", коментира Ножаров в ефира на Bulgaria ON AIR.

Русинова подчерта, че щом има удължаване на бюджета, най-вероятно ще има актуализация на някои от социалните разходи.

"Дълги години политиката за минималната работна заплата беше така, че тя да не обвързва с други плащания в бюджета. Тя да си е минимална работна заплата, която да се използва първо за подкрепа на различните схеми и програми за безработни, второ - да се използва като минимален праг за осигуряване, защото един от добрите механизми е да се намери начин как през осигурителните прагове и през договарянето да има различни степени на повишение на доходите в отделните региони", поясни тя.

И не скри, че се надява всичко, което трябва да се направи, за да бъде въведено еврото, да бъде свършено: "Важно е и политическите партии в парламента дори и да не намерят общ тон за подкрепа на кабинет, да намерят баланс на няколко приоритета, които са важни в държавата, така че обществото ни да може да върви напред."

Попитан колко е опасно, че влизаме в 2023 година без бюджет, Щерьо Ножаров отговори: "Бизнесът избира между няколко злини най-малката, тъй като т.нар. базов проектобюджет, който беше представен, включваше индексиране на съществуващите политики, които бяха приети с последната актуализация. Правителството и публичните власти свиват бюджетния дефицит на база на нереализираните публични капиталови разходи, което е много лошо. България не прави инвестиции, изостава спрямо съседните държави."

Той призна, че най-много са се опасявали от популизма.

"Това се оправда, тъй като дори в условията на действащия бюджет този популизъм се развихри и миналата седмица заседанието на бюджетната комисия продължи до 21 ч.", добави икономическият съветник.

Русинова поясни, че Планът за възстановяване акумулира много забавяне.

"Независимо от това, че първият транш пристигна, ние продължаваме да имаме огромно забавяне. Икономическият и социален съвет на своето последно заседание през декември прие една резолюция по отношение на Плана за възстановяване. Ние настояваме да има решение на Народното събрание, което да задължи изпълнителната власт да стартира бързи преговори с ЕК. С Плана имаме възможност да постигнем икономическа трансформация за страната ни", каза още тя.

Ножаров подчерта, че и бизнесът разчита на Плана за възстановяване.

"Ние следим внимателно процеса и виждаме, че второто плащане е силно заплашено, тъй като реформите трябваше да свършат до края на декември, останали са 10 дни, а те не са изпълнили по-голяма част от тези 66 мерки за второто плащане. Това е доста притеснително", категоричен бе той.

Гледайте целия разговор във видеото.