Липсва политика за енергийно обновление на сградите, хората са под линията на бедност

България е лидер по енергийна бедност в Европа. От данни на Евростат става ясно, че страната с най-големи проблеми с отоплението в Съюза през миналата година е България - 23,7% от населението не е имало достатъчен достъп.

В България има целеви помощи за отопление. С програмата се подпомагат и домакинските нужди на тези хора, които не са на твърдо гориво. Проблемът е много по-комплексен. Според данни на Евростат 40% от хората не могат да си осигурят достатъчно добра температура в жилищата си. В Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е залегнало до края на годината България да има своята дефиниция за енергийна бедност. Политическата нестабилност, която ни се случва през последните две години, се отразява и на експертната работа в държавните ведомства. Това заяви бившият социален министър Христина Христова в ефира на "България сутрин".

Според експерта по енергийна бедност Ася Добруджалиева, дефиницията е трябвало да стане факт още през 2019 г., но липсва политическа воля. 

"Енергийната бедност се дължи на три основни компонента. Първият е цената на енергията. Вторият са доходите на хората, а третият важен елемент е качеството на жилищата, които обитаваме", поясни тя. 

По думите на Христова, България в действителност се е забавила с въвеждането на дефиниция за енергийна бедност, но "проблемът е европейски". Бившият социален министър констатира, че Чехия, Полша и Латвия също нямат дефиниция за енергийна бедност. 

В студиото на Bulgaria ON AIR Добруджалиева коментира и предложените от ЕС мерки за справянето с енергийната криза, сред които намаляването на потреблението на електроенергия с 10% до 2023 г. 

"Трябва да се фокусираме върху мерките за енергийна ефективност. Това е единственото устойчиво решение за намаляване на потреблението на енергия. Мерките за подпомагане са важни, защото хората оцеляват. Има страшно много хора, които са под линията на бедност. Важно е да има системна политика за насърчаване на енергийното обновление на сградите", подчерта тя. 

Експертът добави, че в България няма пазарни отношения, които да дадат възможност за енергийна ефективност. 

Христова обобщи, че "държавата си е свършила добре работата по отношение на подпомагането на бизнеса, но за домакинствата мащабът все още не се е разширил достатъчно, за да е адекватен на нуждите на хората".

"Трябва да си видим състоянието на хазната - положението вече е тревожно. Минималната работна заплата изостава от ръста на инфлацията", заключи тя по отношение на възможността минималната заплата да бъде повишена до 850 лева. 

Гледайте целия разговор във видеото.