Смъртоносната инфекция повали 6% от българите. Проучванията показват, че нивото на тревожност в хората расте. Защо вярваме все по-малко в мерките срещу заразата?
"Досегашните мерки пазеха не психиката на хората, а икономиката", заяви в "България сутрин" директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН и политически психолог проф. Антоанета Христова.
"Категорично подкрепям това, което се случва в момента. Но посланието трябваше да бъде още по-категорично, да заявява причините и следствията от тези мерки. Но съобщаването на новите мерки беше предварително, защото министърът каза, че те тепърва ще бъдат обсъждани. Не трябва да е така", коментира проф. Христова.
По нейни думи се наблюдава диаметрална промяна в отношението на хората към мерките срещу Ковид-19.
"Ако март бяхме с оценка над 8 и половина за мерките, то в момента имаме рязък спад", подчерта тя и добави, че рязко е намалял и страхът от икономическите последствия - с почти 15 пункта.
"Има скок на страха към коронавируса и дали ще издържи здравната система", обясни проф. Антоанета Христова пред Bulgaria ON AIR.
Тя посочи, че превенцията срещу Ковид-19 трябва да бъде свързана с хора, които работят на терен.
"През март тревожност имаше предимно в жените, които работят от вкъщи, гледат децата и се грижат за дома. Сега от жените отиваме към малките населени места, където хората се страхуват, че нямат болнично заведение", поясни проф. Христова.И добави, че нивата на тревожност в страната по време на пандемията през март не са били толкова високи, колкото в момента.
"Силно преживяващите тревожност, достигаща до паника, са се увеличили двойно сега в сравнение с март", посочи директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН.
По думите ѝ хората се чувстват несигурни за здравната система и икономическите последствия. Затова трябва да има ясни послания на управляващите и да изглежда, че знаят накъде водят хората."В момента населението е равно разпределено на "силно одобрявам мерките" и "силно не одобрявам мерките". Като управленец не можеш да се съобразиш с нито една от страните, а да вземеш твоето решение", каза още проф. Христова.
Вижте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Европейският дизайн фестивал 2026 ще срещне в София водещи имена в съвременната визуална комуникация
Как да постъпвате, ако сте във взаимоотношения с нарцисист?
Американка татуира едногодишното си дете
Антония Ташева: С диагнозата лупус дойде облекчението и доказателството, че не съм „симулантка“
Системен лупус - кои органи може да засегне?
Проф. Иван Дечев: Честото нощно уриниране може да се дължи на доброкачествена простатна хиперплазия, но и на други причини
Витамин D помага, но не на всички
Lunar Outpost набра 30 млн. долара за разработката на лунохода Pegasus
Нова CRISPR система използва ДНК вместо РНК за откриване на генетични цели
Първата частна индийска ракета Vikram-1 ще бъде изстреляна през юни
Междузвездната комета 3I/ATLAS изчезна от полезрението на астрономите
Варна приема 29-о Класик рали „Нептун“
Ново разписание за варненски автобус от понеделник
Освободиха заложниците от банковия обир в Германия
Варна отстъпва на Бургас по брой плажове със "Син флаг"
Променят движението във Варна на 9 май
САЩ са ударили два петролни танкера на Иран
Германия търси нови съюзи, за да се противопостави на геополитическия хаос на Тръмп
Калас: ЕС иска да ускори преговорите за присъединяването на Молдова
Лагард: Стейбълкойните може да затруднят паричната политика на ЕЦБ
преди 5 години
преди 5 години
преди 5 години