Никола Янков: Приемането на България в еврозоната и в Шенген е политическо решение

Излизаме от валутния борд от датата на членството ни в еврозоната. Нов закон за БНБ, като първа стъпка към въвеждането на различен режим спрямо борда от 1997 година е обявен за обществено обсъждане от финансовото министерство. Какво следва оттук - нататък? Говорим в предаването „БРЮКСЕЛ 1“ с Никола Янков, бивш заместник-министър на икономиката.

„Този закон влиза под условие. Тоест – с неговото гласуване в Народното събрание нищо конкретно не се случва. Има една последна разпоредба в закона, която казва, че той влиза в сила от датата, в която Европейския съвет ратифицира решението за приемане на България в еврозоната и еврото става официална валута на Република България. Така че, това е условие, без конкретна дата. Иначе самият закон има за цел да промени тези функции на БНБ, които са вменени в момента в Закона за опазването на валутния борд. Тоест, задължението на БНБ да спазва съотношение на валутни резерви спрямо левове в обръщение, забрана БНБ да финансира правителството, като купуване на държавен дълг. Има и някои допълнителни условия в закона, които са свързани с функционирането на еврозоната, например, че българските банкови резерви, които в момента стоят в БНБ, ще се определят и ще отидат в ЕЦБ, както и ще се променят леко правилата на фискалния валутен резерв на Българска народна банка. Но това са технически въпроси, които в края на краищата няма да засегнат българите като цяло“.

България ще успее ли да спази този път датата? За пореден път нова дата - първи януари 2025 година.

„Много съжалявам, че първото служебно правителство, когато финансов министър беше също Асен Василев, отложи без дебати, без аргументи датата на България за приемане на еврото, защото ние трябваше да се присъединим заедно с Хърватия. Първи януари тази година. Това не се случи. След това едностранно се отложи още веднъж датата с още една година. Междувременно бяхме свидетели на международни турбуленции, инфлация, която беше предизвикана от инфлация на суровините и така проблемите от международен план, несвързани с икономиката на България, направиха по-трудно изпълнението на някои критерии. Ние отговаряхме добре на тези критерии още когато Хърватия кандидатстваше и трябваше да влезе заедно с нас. В момента единственият критерии, който ще е под въпрос, е инфлационния критерии“.

Целия разговор гледайте във видеото!