Маргаритов: Дали е налице картел за храните ще установи антимонополният орган

В предаването "Брюксел 1" гостуват Димитър Маргаритов, бивш зам.-министър на икономиката и бивш председател на КЗП, и доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания на БАН.

Как експертите коментират ситуацията с цените? Картел или свободен пазар?

Маргаритов: Разбира се, дали е налице картел, ще установи антимонополният орган. КЗК вече се е заела със случая и както тя, така и прокуратурата, изискват информации от проверките, извършени до момента. В момента държавата не разполага с каквито и да е било механизми за регулаторно административно въздействие върху пазара. На практика в момента е невъзможно да се промени законовата база, най-малкото поради отсъствието на законодателен орган.

Възможно ли е законодателството да се адаптира по този начин, така че да отговори на сегашните търсения на кабинета?

Маргаритов: Всичко е възможно, въпросът е доколко това е мярка, която ще доведе до реален резултат. Да не се окаже, че всичко ще е на гърба на потребителя.

Как така в богати западноевропейски страни съшите цени, които у нас са с по-високи стойности, там са с по-ниски?

Маргаритов: През последните дни видяхме няколко списъка. Едните доказваха, че определени стоки са по-скъпи в България отколкото например в Германия. Вчера голяма търговска верига даде пресконференция, на която показа обратната статистика. Това са доста фрагментарни извадки от един контекст, който е удобен за този, който говори по темата. Големият проблем е, че очевидно в последните месеци конвенционалният контрол на пазара е отсъствал, защото са изчаквали пазарът да се успокои, за да се появят благоприятни условия за контрол. Това според мен е абсурден опит за оправдание за това, че такъв контрол не е осъществяван. Председателят на КЗК пък излезе с числа, които са най-малко смущаващи – при извършени около 470 проверки са установени 450 нарушения. Тогава не бива да ни учудва, че сме пионери в нелоялните практики и във високите цени.

Как го правят другите страни, доцент Боюклиев?

Боюклиев: Законът за защита на потребителите се прие през 2006г. Тогава тук бяха едни от най-добрите специалисти от ЕС. Това беше едно от условията да влезем в ЕС. Има си комисия със съответен бюджет, има граждански структури. Сега ли се сетиха да правят проверки? Чак сега ли видяха, че има такива нарушения? Половината от този закон са процедури, свързани с търговията с храни.

Маргаритов: Но това няма отношение към високите цени. Това има отношение към коректността на пазара.

Боюклиев: След това и Законът за защита на конкуренцията. Нали проверяха слънчогледовото олио, вече една година проверят. Какво проверяват? Повечето решения на тази комисия се отхвърлят от съда. Те или са некомпетентни, или са под някаква форма зависими от някого. Административни тавани на цени на хранителни стоки - в ЕС няма такъв закон. Има само в една страна – Унгария. Там въведоха такива административни тавани, сега има дефицити и това е страната с една от големите инфлации.

Гледаме в новинарските репортажи празни щандове и от Великобритания. На какво се дължи?

Боюклиев: Това се дължи на нарушени връзки. На това, че във Великобритания почти винаги стоката е била вносна. Във Великобритания парниците са скъпо нещо, защото това са енергия, газ и т.н. Същото е и в България. Ние субсидирахме газта и електроенергията, но я субсидирахме и за човека, който примерно, който мели брашно или пече хляб с тази газ или с този електрически ток. И субсидията е еднаква, не може така.

Маргаритов: Аз бих добавил и че доста от тези бизнеси продават услуги на потребителите, които не са с чак толкова голямо повишение на доходите, и си позволяват да индексират цените с инфлационен индекс при положение, че са получавали тези компенсации. Това нещо може отново да се проследи от КЗП - доколко, ако някой е включил клауза, която му позволява да индексира с процента на инфлация, а същевременно е получил от държавата компенсации заради тази инфлация, натоварва потребителите едностранно.

Целия разговор гледайте във видеото!