„Вече единадесет години откакто има решение, че България и Румъния изпълняват техническите изисквания за присъединяване към Шенгенското пространство. Решението все още не е взето на ниво Съвет“. Това каза в предаването „Брюксел 1“ Цветелина Пенкова, евродепутат от БСП/ПЕС.

Нидерландия казва „не“ на България и Румъния в Шенген.

„Точно това беше ситуацията до последния път, когато се гласува подобно решение на Съвет. В поредния дебат, който се проведе тази седмица, ние затвърдихме позицията на Парламента, която винаги е била в сила на подкрепа относно разширяването на Шенгенското пространство и присъединяване на България и Румъния. Мисля, че беше доста консенсусна и позицията на всички парламентарни групи и на всички членове на Европейския парламент от други държави-членки, които се изказаха в тази посока. Преди имаше и изказване и от колежка от Нидерландия, която много ясно определи позицията на нидерландското правителство като „лицемерна“, тъй като обективно не е редно да спазваме всички задължения, да изпълняваме изискванията, а в крайна сметка да не ни се дават правата, които получаваме и да не ни се отчитат постигнатите резултати. Това е доста несправедлива ситуация, в която са поставени и България, и Румъния. Считам, че политическото послание е ясно. Друго, което беше важно да се отбележи в този дебат, е ,че Чешкото председателство за пореден път потвърди, че разширяването на Европейското пространство е един от поставените приоритети и има политическа воля и решение да може да бъде взето положително решение през месец декември“, казва Цветелина Пенкова.

„На политическо ниво се водят доста сериозни разговори и има очакване за положителен отговор и одобрение от страна на Нидерландия. Има доста сериозни процеси, тъй като до голяма степен включването на Хърватия в Шенгенското пространство би поставило много сериозни въпроси около стабилността и обективността на политическите решения, които се вземат в Европейския съюз, и недоволство на европейските граждани, ако една държава бъде допусната, а други две, които изпълняват европейските изисквания от над десетилетие, не бъдат допуснати. В момента сме в доста сериозна геополитическа ситуация на война и не бива да се подценява, че просто се взимат предвид и всички фактори и никаква нестабилност и политическа нерешителност не трябва да застрашават общите действия на Съюза“, уточнява Пенкова.

Евродепутатът допълни, че се отчита много сериозно и фактът, че България и Румъния бяха доста активни страни и понесоха доста сериозна тежест заради мигрантската вълна от Украйна по време на войната. „Отчита се, че в момента държавите-членки работят с много ограничени публични ресурси и не е редно да се налага например на България да използва този ограничен публичен ресурс, за да пази вътрешни граници на Съюза, каквито са например с Румъния и с Гърция, вместо те да бъдат съсредоточени върху външната европейска граница, каквато е Турция. Всички тези неща, като обективни фактори и натрупване, вече дават много ясна политическа посока, в която ще тръгнем и очакваме положителното решение през месец декември“.

Идеята е на Макрон за създаване на "Европейска политическа общност" на 27-те страни-членки на ЕС + 17 други- между които и кандидат-членки.  Какво се цели с този политически съюз?

„Макрон обяви тази идея на 9-ти май тази година. Идеята беше да се намери правилната стратегическа визия за развиване на партньорство от страна на ЕС или партньорите, които са кандидат членки в момента, или с които имаме каквито и да са други партньорки отношения. Затова всъщност на срещата присъстваха Грузия, Армения и Азербайджан. Първата среща се проведе на 6-ти октомври, като основните теми, които са засегнати там, са партньорства и взаимопомощ за сферата на енергетиката, а втората тема е „Мир и сигурност“ – как да се работи в тази посока в рамките на континента. В този формат са включени и Косово, Сърбия, Турция, Украйна“, коментира Пенкова.

„Войната ни показа нещо ключово – че Европейският съюз в последните 20 години не е развивал достатъчно политическите си и дипломатически отношения със страни, които се намират извън него или са кандидат-членки за присъединяване. Дори отношенията ни с Русия се бяха превърнали в една чисто търговска политическа транзакция, в която имахме договори за внос на природен газ и до там се изчерпваха разговорите на високо ниво от страна на ЕС и Русия“, заяви евродепутатът.

Целия разговор гледайте във видеото!