Лари Самърс: Европейското QE няма да има ефекта на това в САЩ

Аз съм изцяло за европейското вливане на ликвидност. Рисковете да направите прекалено малко са много по-големи от тези да направите прекалено много.

Дефлацията и стагнацията са макроикономическите заплахи на нашето време. След като казах това, мисля, че би било грешка да предположим, че вливането на ликвидност е панацея за Европа или че само то ще бъде достатъчно.

Има няколко различния, които си струва да отбележа в сравнение с опита в САЩ.

Вливането на ликвидност в САЩ беше най-ефективно в самото начало, когато пазарите нефункционираха толкова добре, колкото днес в Европа.

Вливането на ликвидност даваше добри резултати в САЩ, когато дългосрочните лихви бяха в рейнджа от 3%, но не и при дългосрочни лихви в рейнджа около 40 базисни пункта.

Вливането на ликвидност проработи най-добре в Съединените щати, когато то беше неочаквано, а не когато беше широко прогнозирано.

Вливането на ликвидност сработи най-добре в Съединените щати, защото то работеше през капиталовите пазари, докато голяма част от кредитирането в Европа се случва чрез банките, които както Ана обясни, работят по-тромаво заради регулаторни процедури.

Така че според мен имаме пълно основание да очакваме, че вливането на ликвидност в Европа ще има по-малък ефект в сегашния контекст, отколкото в Съединените щати.

Но си мисля, че историята в Съединените щати е по-сложна, отколкото понякога е представяна.

Всички в Давос преди година не се съмняваха, че със забавянето на програмата за вливане на ликвидност в САЩ и ускоряването на растежа в страната, доходността по американските правителствени облигации може да се повиши рязко от нивата около 3%.

Малък процент анализатори, включително Рей, бяха на мнение, че по-сериозните проблеми са свързани с появата на дефлация. И те се оказаха прави.

Ще припомня на всички в Съединените щати и именно за това си мисля, че монетарната политика трябва да остане разхлабена, че ако погледнете на пост военния период фактите са следните  – първо, никой, никоя институция, нито МВФ, нито американското правителство, никой, никога не е успявал да предвиди, която и да е от рецесиите година по-рано. Никога.

И въпреки това рецесии от време на време се случват. Това е първият факт.

Вторият факт е, че когато те се случват, средно на всеки 7 години, Фед се налага да понижи основните лихви с 3 до 4 процентни пункта или повече, за да се справи със съответната рецесия.

Смятате ли че сме близо до момент, в който ще разполагаме с опцията да свалим лихвите с 3 до 4 процентни пункта следващия път, когато проблемът се появи.

Не мисля така и ако погледнете прогнозните графики, пазарът също не мисли така.

Така че трябва да признаем, че ерата, в която намесата на централните банки би могла да обуславя глобалната стратегия за растеж, е към своя край и че трябва да преминем към по-широк спектър от стратегии, някои от които са свързани с банковата политика, а други със структурните реформи, въпреки че много от структурните реформи решават проблеми в предлагането, докато много от проблемите са свързани с търсенето.

Така че ние трябва да постъпим стратегически по отношение на структурните реформи.

Също така от ключово значение е и директната подкрепа за инвестициите както в публичния, така и в частния сектор.