Накъде ще тръгне политиката на Запада

Директорът на мозъчния тръст ResPublica Филип Блонд коментира пред Bloomberg факта, че Британската партия на независимостта (Ukip) спечели първото си място в парламента на страната и какво означава това за бъдещето на западната политика. Вижте цялото интервю:

Хората рядко мислят за Британската партия на независимостта и икономическите политики заедно, но трябва да помислим върху това. Партията вече има място в парламента. Когато хората гласуват за тях, както направиха вчера (9 октомври 2014), с портфейлите си ли гласуват или със сърцата си?

Реално гласуват с портфейлите си. В такъв смисъл, че това са хората, които са пострадали от глобализацията и нямат някакво реалистично икономическо бъдеще. В развития западен свят тези хора достигат половината от населението. Виждаме го в Америка, а също и в Европа. Това са хора, които нямат необходимите умения и дялът на заплатите им в най-добрия случай остава същият, но повечето пъти пада значително. Те се чувстват силно заплашени от бъдещето, от миграцията и не виждат свят, в който да могат да просперират. В този смисъл, гласът за Британската партия на независимостта е глас против доминиращата икономическа доктрина. Вярно е, че общоприетите икономически вярвания не проработиха за долната половина от населението в развития Запад. Проработиха много добре за развиващия се свят, но се оказаха унищожителни за бедните в развития.

Дали обаче икономическата им политика подкрепя тези възгледи?

Британската партия на независимостта е много стар политически феномен. Те са нещо като бедни демократи, водени от радикални републиканци. Икономическата им политика е много противоречива. От една страна подкрепят излизането на Великобритания от ЕС. Това е икономиката на лудите. Нетният принос на Великобритания в ЕС е 0,4% от БВП. Загубите от търговията с ЕС, при положение, че Великобритания го напусне, ще бъдат между 1,1% и 3,3% от БВП, според най-оптимистичните прогнози. Това са между 50 и 80 милиарда на година. Ако използваме динамичен анализ на търговията, процентите се утрояват. Ако Великобритания евентуално напусне ЕС, икономическите последици ще бъдат по-силни от рецесията, през която тъкмо преминахме. Пресконференцията на Британската партия на независимостта обаче изпрати напълно различно съобщение. Партията се опитва да застане на страната на маргинализираните. Тя защитава позицията, че правителствените поръчки трябва да бъдат отворени за малкия бизнес. Трябва да създадем свят, където малките бизнеси получават по-голям дял. Освен това защитават позицията за нулеви данъци върху доходите на работещите на минимална работна заплата. За промяна на данъчните кошници, така че повече хора да плащат по-ниски данъци.

В основата си става дума за прогресивни мерки, не за регресивни.

Смесица от двете, защото на конференцията предложиха отмяната на данъка върху наследството, което е от голяма полза за богатите. На практика резултатът е партия, водена от нерешителна омраза, която не знае по кой път да поеме от икономическа гледна точка. Ако трябва да направя предположение, ще кажа, че в крайна сметка страната, която защитава бедните, ще спечели. Интересно е, че на 10 октомври 2014 Дъглас Карсуел (първият депутат от Ukip във Великобритания б.р.)  каза нещо доста мъдро. Той заяви, че бъдещето не е в прекомерен социализъм или прекален тачъризъм, а се крие в нещо много по-различно. Според мен това е бъдещето на по-голямата част от политиката на Запад. Повече не можем да пренебрегваме долната половина от населението. Цялата ни икономика през последните 30 години на практика унищожи перспективите, стабилността и икономическата сигурност на тези хора. Не е изненада, че броят на партиите, които предлагат политики в подкрепа на бедните, се увеличава. Страхувам се, че това е бъдещето и само в този смисъл Британската партия на независимостта е на страната на бъдещето.

Как се отразява това на формулирането на политиката. Да включим големите партии, всички големи партии. Как се отразява на лейбъристите, на консерваторите и т.н?

Те са много уязвими към подобни революции, идващи от дъното. Развили са кариерите си и идеите им са се формирали според доминиращата доктрина. Във Великобритания отляво и отдясно предлагат същите неща, както преди. Никой от тях не изменя нищо. Никой не излиза с ново предложение. Това създава ново голямо мнозинство, което може да бъде спечелено. Именно това се случва в Европа - във Франция с Националния фронт, в Австрия с Партията на свободата, в Гърция с екстремистите вляво и вдясно. Освен ако париите сега не се обявят против статуквото и не осъзнаят, че икономическият модел, който ги доминира, не работи, това няма да се промени.

Къде е политическият център всъщност? Мислим си, че знаем къде е, но къде е той всъщност?

Грешката, която повечето хора правят, е че си мислят, че политическият център е на равни разстояния от лявото и дясното, а той не е. Той е там, където е мнозинството. Мнозинството сега отчаяно се нуждае от ново икономическо предложение. Любопитно е, че хората се нуждаят от социално-консервативни мерки. Когато хората имат икономически проблеми, те се обръщат към сигурността на класовата, етническата, културната и географската принадлежност. Според мен, бъдещето на цялата политика на Запада е да бъде икономически прогресивна и социално-консервативна.