Мартин Улф: Еврото беше катастрофа

Ще започна с книгата от страница 289, където според мен сте направили доста приятно обобщение. Еврото беше катастрофа, няма други думи, които да го опишат по-добре. Проект, който имаше за цел да засили солидарността, да донесе просперитет и да отслаби германската икономическа доминация върху Европа постигна точно обратното. Говорите за спасяването на един лош брак. Може ли Марио да спаси този разпадащ се брак?

Мартин Улф: Не, мисля че отговорът е не. Може да приемем Марио за брачен съветник чиято цел - разбира се, метафората не е перфектна - е да запази валутния съюз. Работата му е да предотврати подобен колапс. През 2012, както всички знаем, той свърши чудесна работа със своето обещание да направи всичко, което е необходимо, за да спаси еврото. Той на практика успокои паниката, обхванала облигационните пазари на определени  ключови страни, спечели им време и се справи с тежката криза.

Разбира се, той не може сам да гарантира растеж в Европа, той каза това нееднократно и е прав. Той дори не може да управлява ефективно търсенето, защото монетарната му политика е толкова преплетена с политиката.

Резултатът, за съжаление, е една дълъг болест. Именно на това сме свидетели. Икономиката на еврозоната все още е близо 3% по-малка, отколкото преди кризата, тоест в сравнение с началото на 2008. Реалното търсене в еврозоната е с 5 до 6% по ниско и на практика икономиката на еврозоната е в стагнация. Дори Германия е засегната, разбира се, защото това са нейните основни пазари.

Кажете ми, каква според вас е основната причина за европейската криза, защото тя по някакъв начин еволюира. Къде се намираме сега?

Мартин Улф: На това е доста трудно да се отговори, но предполагам, че има две основни неща, които са очевидни.

Първо, на агрегатно ниво, и това е очевидно от самото начало на кризата, както вече споменах общото търсене е изключително слабо. Това е така в голяма степен, защото частният сектор е в много лошо състояние. Те не са склонни да инвестират. Във същото време всички правителствата се опитват да консолидират разходите си.Така че проблемът се задълбочава.

Вторият проблем, разбира се, е свързан с конкурентоспособността. Някои страни все още са много неконкурентоспособни в сравнение с Германия. Ако се борим за разпределението на това толкова слабо търсене, по-слабите страни просто не получават достатъчно. Те не са в състояние да изнасят успешно. Испания се справя добре, но Италия и Франция не особено. Това е игра с нулева сума. Така че проблемът с конкурентоспособността е драматичен. И накрая, дълговете са твърде много, а банковият сектор остава твърде слаб и това е връзката между тези два феномена.