Закон за комасацията ще регулира поземлените отношения

Проблемите с разпокъсаната собственост на земеделските земи може да бъдат решени със Закон за комасацията, стана ясно на кръгла маса, посветена на проблемите в сектора. Работна група ще се заеме със закона, като първото й заседание ще бъде до края на май, съобщи агроминистърът Димитър Греков. 

Според него работата по този закон е безкрайно закъсняла, като той е трябвало да бъде направен най-късно до края на 90-те години.

На дискусията различни организации поискаха да бъде въведен данък за пустеещите земеделски земи. "В България земята се ползва комасирано, но собствеността не е комасирана. Сега собствеността върху земите е в процес на преразпределяне", каза Венцислав Върбанов, председател на  Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), който поиска да се въведе данък върху пустеещите земи.

В отговор на журналистически въпроси Димитър Греков потвърди, че подобен данък трябва да бъде въведен.

От Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) обаче посочиха, че т. нар. "бели петна" (от които собствениците не се интересуват) са кардинален проблем и ако се въведе данък върху тях, няма да има от кого да се събере, защото много жители на селата, собственици на ниви, са емигрирали.

За тази година белите петна са общо 1,6 млн. дка, а всяка година от тях се събират около 15 - 16 млн. лв., стана ясно на дискусията.

Без комасация няма как да се изграждат напоителни съоръжения, отбеляза Борислав Петков от Асоциацията на собствениците на земеделски земи. Проблемите пред сектора, според него, тепърва предстоят, заради средната площ от 5,5 дка на парцелите. Петков предлага още плащането на рента в натура да се отмени, тъй като така се укрива ДДС.

Тази година арендаторите подготвят 1700 споразумения за комасирано ползване на нивите, като ежегодно в 1000 случая преговорите завършват успешно, каза Кирил Стоянов, началник отдел „Комасация“ в земеделското министерство. Той посочи още, че за тазгодишните „бели петна“ от 1,6 млн. дка към момента по сметките на общините са постъпили около 10 на сто от сумите, а за миналата година – около 70 – 80%.

Собствениците на тези „бели петна“ през последните години стават все по-активни и търсят парите, които им се полагат за обработването на земите, съобщи още Стоянов. Той припомни становище на омбудсмана, според когото не трябва да има давностен срок за изплащането на тези суми, както е сега – 3 години, защото тези средства не са нито на местната власт, нито на арендаторите.

Димитър Зоров, председател на Асоциация на млекопреработвателите в България (АМБ), предложи „белите петна“ да бъдат комасирани в отделни блокове, за да не се блокира процесът на сключване на споразумения между арендаторите за комасирано ползване на нивите.

Агроминистърът също припомни, че част от „белите петна“ сега се ползват незаконно, а парите, които трябва да постъпват в общините, могат да са значително повече.