Да останат ниски нивата на корпоративните данъци и единна ставката на ДДС от 20% - това обеща премиерът Пламен Орешарски на бизнеса по време на национален форум „Правителство – бизнес. Рестарт на икономиката“.
Премиерът беше категоричен, че в условията на силна конкуренция за инвестиции, особено между страните от региона, ниските данъци са "съществено наше преимущество, от което не можем да се лишим поне в обозрим хоризонт“. Орешарски смята още, че диференцираните ставки на ДДС имат много повече негативи.
Добрините не идват сами, за тях трябва да се работи, трябва да работим всички, за да върнем страната на пътя на икономическия растеж, за да живеем в една по-добра държава, изтъкна Орешарски пред бизнеса. По думите му усилията трябва да са в посока преди всичко възстановяване на икономическия растеж. Премиерът направи широка ретроспекция на свършеното от правителството в последните месеци и очерта приоритетните сфери.
Над 700 представители на бизнеса у нас участват във форума и имат възможност да зададат въпроси на премиера и министрите. Орешарски заяви, че правителството ще се постарае в следващите няколко години да поддържа умерени и намаляващи фискални дефицити.
По думите му вероятно ще бъдем в първите пет страни в Европа по нисък бюджетен дефицит за 2013 година. За миналата година той е 1.8% от БВП, а управляващите ще се стремят да го сведат до под 1% до 2016 година.
Премиерът посочи, че има по-добра събираемост на приходите в сравнение с 2012 година, но темповете по подобряване на събираемостта не са удовлетворителни, затова са предприети мерки, сред които създаването на новото звено „Фискален контрол“ в НАП.
Той подчерта, че управляващите ще стъпят на приемственост на икономическата политика по отношение на валутния борд. Опитът ни от последните 15 години показва, че фиксираните курсове в една малка и силно отворена икономика имат далеч по-големи преимущества, аргументира се той.
Кабинетът ще съсредоточи още усилията си в електронното управление, в инфраструктурата, в по-активна регулаторна роля на държавата срещу монополите и в защита на конкуренцията. Премиерът заяви, че изминалите пет години са били години на икономическа депресия, повлияни от обективни външни фактори, но и от недостатъчно адекватна вътрешна политика.
По думите му целите на икономическата политика на кабинета са насочени към стимулиране на икономическото развитие и създаване на предпоставки за излизане от икономическата депресия. Орешарски изтъкна, че фокусирането само и единствено върху услугите не създава предпоставки за устойчив растеж, затова една от целите на програмата „Европа 2020“ е реиндустриализацията. Кабинетът ще акцентира и на целенасочено подпомагане на големи частни инвестиционни проекти.
Премиерът обеща ограничаване на административните тежести върху бизнеса, „защото от 90-те години досега всички сме създали много тежка законова рамка и сме оскъпили правенето на бизнес“. До края на годината кабинетът предвижда общо около 100 нови мерки с цел по-добър бизнес климат. Премиерът заяви, че управляващите работят за „по-приветлива“ бизнес обстановка и на местно ниво.
Министър-председателят се похвали, че държавата вече се разплаща своевременно с бизнеса. Изплатени са 130 млн. лева на бизнеса за изпълнени дейности и почти още толкова за социални мерки с ефект върху бизнеса.
Орешарски отново заяви, че годината е започнала „на чисто“ по отношение на възстановяването на ДДС. По думите му възстановяването на данъка вече е по поредност на заявленията, без значение от големината на фирмите. Премиерът посочи, че ще има нов Закон за инвестициите, за което дал указания – да бъде само на няколко страници. Правителството подготвя и пакет от по-ефективна защита на потребителите. Орешарски отчете, че правителството се е справило с ускоряване на усвояването на европарите, за да се намалят загубените средства от ЕС.
Под риск в края на май миналата година са били 272 млн. евро, а в края на годината под риск са останали 35 млн. евро. Надявам се и тях да не загубим, заяви премиерът. От края на май 2013 година до 31 януари 2014 г. изплатените суми по европейските програми са над 1.8 млрд. евро, като тази година предстоят за разплащане още толкова.
Премиерът акцентира и на образованието – въвеждане на дуалната система в средното образование и засилване на критериите за качество за висшето образование. Вероятно още в следващите години ще увеличим значително поръчката за технически и инженерни кадри за сметка на тези с хуманитарен профил, съобщи той.
Правителството ще преодолява проблемите в здравеопазването чрез създаване на единна национална информационна система, за която ще бъдат обявени търговете за изпълнители в близките седмици, с реформа в спешната помощ и разширяване на пакета от здравни услуги, които да се поддържат от частните фондове.
Мъгливи утрини, дъждовни дни: Какво време ни очаква
Личен фалит: Какви са условията, сроковете и разходите за длъжниците?
Алберт Попов с най-доброто си класиране в Леви за Световната купа
Йотова: Мирът не е гарантиран, а изисква ежедневен ангажимент
Инсулинова резистентност: говорим за нея, но разпознаваме ли предиабета?
Международни и наши светила представиха новите препоръки за лечение на диабет у нас
Ретинопатия на недоносеността: защо е важен прегледът на най-малките?
Лаеща кашлица и затруднено дишане при детето може да са признаци на круп
SpaceX изстреля амбициозната мисия Flight 15 на Starship: Появи се проблем
Китайски хуманоидни роботи обраха овациите на Web Summit 2026 в Лисабон
Илън Мъск изрази тревога от липсата на признаци за извънземен живот
НЛО с форма на медуза бе забелязано над военна база в САЩ
Шофьорът, обърнал се по таван на пътя "Виница" - "Св. св. Константин и Елена", е с 2,30 промила алкохол
Пореден инцидент във Варна: Трима студенти катастрофира тежко на бул. "Княз Борис"
Енергиен експерт: Не е нормално в България да се поддържат толкова високи цени на горивата
На ръба на катастрофата сме с ТЕЛК
Кнот: ЕЦБ не може да замени разумната фискална политика
Урокът от фалита на Гърция, който Европа още не е научила
Волатилността на пазарите засилва аргументите в подкрепа на твърдите активи
Историята призовава Европа по въпроса за Украйна. Ще откликне ли тя?