Губи ли Китай контрола върху Хонконг?

Ще си задават ли китайските лидери въпроса „Кой изгуби Хонконг?", пише Bloomberg. Това е въпрос, над който трябва да се размишлява след почивната седмица, която върна яркия спомен за това колко неспокоен – ако не нещастен – е един доста голяма процент от жителите на бившата колония, които са под китайско управление, 17 години след края на британския суверенитет.

Разбира се, никой не приема сериозно идеята за политически разкол между Хонконг и Китай. Но дали това ще е така или не – продължаващият неуспех на Китай да потърси прошка, да се моли и да опита да успокои толкова много от жителите на бившата колония въпреки историческите, етнически и икономически връзки, предполага, че дори минимален неуспех ще отекне отвъд пристанището на Хонконг. Накратко – ако Китай не успее да убеди гражданите на Хонконг, че им мисли само доброто, то какво остава, за да убеди Тайван и неговите съседи?

В новогодишният ден 62 169 жители на Хонконг – повечето от които чакаха с часове – участваха в един неформален референдум, което предполага, че надеждите са минимални. Организирано от продемократичната организация Occupy Central и администриран от Програмата за обществено мнение на Университета в Хонконг, проучването трябваше да проследи нагласите на Хонконг спрямо необичайните виждания на Пекин относно всеобщото избирателно право в града преди големите изборни реформи, насрочени за 2017 г. Визията включва ангажимента, че Пекин ще предлага кандидатите за ръководител на Хонконг и ще одобрява избора му.

На 1 януари всички 62 169 души, взели участие в референдума, отхвърлиха намесата на Китай в градските избори. 94,1% от гласувалите призоваха за „граждански вот“ при номинирането на кандидатите, а 91,2% се противопоставиха на идеята за „предварително номиниране“ в изборния процес. Гласуването недвусмислено показва, че макар и шепа хора, жителите на Хонконг не желаят Китай да се меси в делата им.

Това не би било изненада и за тези, които следят събитията в Хонконг през последните две години. Растящата разлика между града и градовете в Китай е както социална, така и политическа. Например, през 2012 г. родителите в Хонконг протестираха срещу въвеждането на „патриотичната учебна програма“ на Китай, характеризирайки я като вредна, че ще „промива мозъците на децата им“. По същото време в университетите в Хонконг напрежението между местните и студентите от континенталната част на Азия, породени от политическите и социални различия, се увеличава.

Въпреки това няма съмнение, че намерението на китайските власти да контролират бъдещите избори в Хонгконг - въпреки обещанията това да се случи по друг начин – изостря разделението с бившата колония и разширява недоверието сред добре образованите, заможни жители, които са убедени, че са способни на самоуправление.

Китайските лидери са убедени, че времето е на тяхна страна и рано или късно гражданите на Хонконг ще променят начина си на мислене и съответно – управлението си. Подобна обосновка е в основата на отношението на Пекин към стратегически търпеливия Тайван, чиято свободна демокрация е много по-дълбоко вкоренена от тази в Хонконг.

Но е факт, че почти две десетилетия, след като Китай пое управлението над бившата колония, реализирането на тези планове няма да се случи скоро.