Китай с нови мерки срещу сенчестото банкиране

Китайското правителство издаде серия нови постановления, които да засилят регулациите около сенчестото банкиране, предаде Yahoo, цитирайки Ройтерс. Последното допринесе до голяма степен за рязкото увеличаване на китайския дълг от 2008 г. насам.

Тревожността на управляващите в Пекин расте от това, че неконтролируемият ръст на дълга представлява заплаха за развитието на икономиката. Новите указания имат за цел да ускорят освобождаването от задължения в икономиката.

„Лесно е да се предвиди, че цялостният растеж на финансирането на социалните услуги ще се забави, както и инвестициите в дълготрайни материални активи“, каза Лу Юнхуей, директор на финансовата катедра в Китайската академия на социалните науки.

„Ако тези мерки не бъдат съпътствани от преструктуриране на дълга, финансирането на някои сектори може да се окаже блокирано и да се стигне до фалити“, добави той.

Китайският дълг, включително правителствен, корпоративен и потребителски, беше изчислен на 218% от БВП в края на 2013 г. По данни на рейтинговата агенция Fitch това означава ръст от 87 процентни пункта от 2008 г. насам.

Постановленията, които обхващат голяма част от банковата сфера и са познати още като Документ 107, идват и като резултат от две големи парични свивания в рамките на последните шест месеца. Тогава, когато настъпи падежът на редица дългове, краткосрочните лихви скочиха до рекордни стойности тъй като банките не можаха да съберат средствата за погасяването им.

Много банкери приписаха вината за скока на лихвите на сенчестото банкиране. Изчисления на рейтинговата агенция S&P сочат, че то е било в размер на 44% от БВП на Китай в край на 2012 г.

Новото законодателство е и реакция на проверка, проведена миналата седмица, която сочи, че дългът на местните правителства е достигнал 17,9 трилиона юана в края на юни 2013 г., като в края на 2010 г. той е бил 10,7 трилиона. Китайските местни правителства са едни от най-големите получатели на дългове от сенчести банки.

Сенчестото банкиране в Китай рязко се разшири след 2010 г., когато банките срещнаха ограничения върху увеличаването на кредитирането. Търсенето остана високо, но банките бяха възпрепятствани от изискванията за ликвидност и за съотношението между заеми и депозити. Тогава те започнаха да изграждат сложни схеми, чрез които да продължат кредиторската си дейност.

Държавният съвет определи сенчестото банкиране като „полезна“ и „неизбежна“ последица от развитието на финансовия сектор. Въпреки това чрез новите постановления правителството се обявява за по-строг контрол над извънсчетоводното кредитиране на банките, което най-често се извършва чрез посредничеството на тръстови и застрахователни компании.

Тръстовите компании реализират доходи, като продават инвестиционни продукти с висока доходност и използват приходите за да отпускат заеми или да купуват други активи.

Китайските потребители се насочиха към тези продукти, които се явиха като алтернатива на нискодоходните банкови депозити, слабата фондова борса и празният пазар на имоти.

Държавният съвет заяви, че тръстовите компании нямат работа като кредитори и трябва да се концентрират върхо основната си дейност като управители на активи. Ако това бъде изпълнено обаче финансирането на множество по-слаби заематели, като местните правителства и строителите на имоти, ще бъде спряно тъй като в по-голямата си част те нямат право да получават обикновени заеми от банки.

Последните разпореждания на властта продължават серията от наредби, издадени през март, които ограничиха броя на кредитите, отпуснати от сенчестата банкова система под формата на високодоходни извънсчетоводни инвестиционни продукти.

Новото законодателство призовава Китайската народна банка да започне отчитането на нови статистики, измерващи размера на сенчестото банкиране и редовно да ги докладва на Държавния съвет. Новите правила се отнасят и за онлайн финансирането, микрокредитирането, както и за неформалното заемане между приятели и роднини.