Прилики и разлики между кризите в Азия сега и през 90-те

Стимулиращите програми осигуриха огромни капиталови потоци към азиатския регион и сега виждаме обратния процес, коментира пред Bloomberg финансистът Ханс Гьоти.

21.08.2013 | 12:36
Прилики и разлики между кризите в Азия сега и през 90-те

Ситуацията в азиатския регион в момента донякъде наподобява азиатската криза от 90-те години на миналия век. Това заяви пред Bloomberg финансистът Ханс Гьоти. Той отбеляза, че последствията няма да бъдат толкова сериозни, колкото тогава, защото страните от региона разполагат с повече лостове за противодействие.

"Стимулиращите програми осигуриха огромни капиталови потоци към азиатския регион и сега виждаме обратния процес. Всъщност намаляването на облигационната програма на Фед далеч не означава рестрикции. Не искам да си представя какво ще стане, когато наистина започнат рестриктивна политика. Самия намек за това обаче води до отлив на капитали. Освен това много от азиатските държави имат проблеми с платежните си баланси, например Индия и Индонезия“, коментира инвестиционният директор на Finaport.

Според него една от причините е забавянето в Китай, „тъй като страните, които изнасят суровини, изпитват трудности“. С оглед на отлива на капитали, ситуацията много наподобява азиатската криза от 90-те, коментира  Гьоти.

"Една от големите тревоги е глобалната икономика, която не се представя много добре. В Съединените щати наблюдаваме постепенно възстановяване, има известно подобрение и в Европа, но като цяло се отчита забавяне.

Ключовият фактор е Китай, който преструктурира икономиката си в посока на потреблението, което разбира се означава по-бавен растеж и по-слабо търсене на суровини. Много държави имат платежни проблеми, има отлив на инвестиции - това са приликите с 90-те години.

Разликата този път е, че по онова време много компании взимаха кредити в долари, основно краткосрочни, докато сега имаме много по-развит облигационен пазар в самата Азия. И голяма част от кредитирането става вътре в региона. Това е голяма разлика, а и централните банки и правителствата имат много повече лостове за противодействие. Но въпреки това ситуацията е много сериозна“, допълни още финансистът.