Руслан Стефанов: Държавата да подкрепи енергийни проекти с еврофинансиране

България е сред последните пет от общо 60 държави в класацията за конкурентоспособност на швейцарския Институт за развитие на управлението, заяви в ефира на Bulgaria On Air Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. В тазгодишната класация страната ни отстъпва с три места спрямо позицията си през 2012.

„Данните показват, че има страни от нашия регион, които са се справили по-добре от нас през последната година“, коментира Стефанов и посочи като пример Полша и Естония. По думите му, в момента, в който падне „лакът“ на макроикономическата стабилност, който се поддържа от критериите за международната политика и на валутния борд, ще се открие пропастта на дългосрочната лоша конкурентоспособност на страната ни“. Той допълни, че от една страна, е добре, че България е сред 60-те най-привлекателни за инвестиране страни, тъй като класацията се следи от най-големите инвеститори в света и е един от източниците въз основа, на който взимат решения.

„Лошото е че е сме на последните пет места“, допълни Стефанов.

Друг лош показател за страната ни е, че България е възприемана като източник на евтина работна ръка. „Това означава, че разходите за възнаграждение и стандарт за живот са ниски, но и че нивото на мениджмънт е лошо“, заяви експертът.

Руслан Стефанов коментира и предизвикателствата пред „Кабинета Орешарски“. Той уточни, че промените в социалната сфера са неизбежни. От направените изявления до момента обаче, „липсва заявка за сериозни структурни промени в икономиката и конкретно в частта за малкия и среден бизнес“.

Стефанов уточни, че един от първите въпроси към новия министър на икономиката ще е за цената на електроенергията, а би могъл да е за развитието на агросектора, например. Той допълни, че земеделието е сектор с голям потенциал за ръст. В същото време развитието му е на нивото от 2000 година. От друга страна, цената на електроенергията зависи от редица международни фактори, а тенденцията е за увеличаване.

Според Стефанов усилията могат да бъдат насочени към развитие на технологиите във ВЕИ сектора. В момента липсват български фирми, които да се занимават с разработване на технологии в областта, уточни Стефанов. Той допълни, че държавата може да подкрепи чрез национални доплащания български проекти в енергетиката, които са успели да получат европейско финансиране. „Подобна мярка прие дори Хърватия, която все още не официално член на ЕС“, заяви експертът.