Проектобюджет 2012 г. не позволява излизане от кризата

Синдикатите КНСБ и Подкрепа не подкрепят проектобюджет 2012 г. в настоящия му вид. Двата синдиката заплашиха, че ако няма промяна поне по отношение на доходите, ще напуснат съвета за Тристранно сътрудничество. Миналата година бюджетът беше приет и без тяхното съгласие.
Недоволството на синдикатите е формирано около заложения дефицит от 1,35 % в бюджета. Постъпления от 550 млн. лв. повече би осигурил дефицит от 2 %, така както парламентът прие Пакта за финансова стабилност на министър Дянков. Така реално ще се стимулира потреблението, а оттам и икономиката ще отчете ръст. При консервативния бюджет на Дянков, това няма как да стане, считат двата профсъюза.
"Този бюджет е подчинен изцяло на фискални цели – отбеляза президентът на КНСБ Пламен Димитров.-  Няма да позволи да се излезе от кризата, няма да се насърчи производителността, да се създадат нови работни места. Не виждаме как ще нараснат доходите с изключение на заявеното увеличение на минималната заплата на 290 лв., което не виждаме да е разписано в бюджета."
Синдикатите заявиха, че биха подкрепили бюджета, ако минималната работна заплата се увеличи на 290 лв. от 1 януари, а не от 1 април, както заяви премиерът Бойко Борисов. Друго искане заплатите на държавните служители да бъдат увеличени с 10 %. Профсъюзите не са оптимисти и по отношение на пенсиите. 250-те млн. лв. повече, с които ще разполага бюджетът, са за вдовишките добавки и за новоотпуснатите пенсии, отбелязаха синдикатите. Според тях за старите - няма да има допълнителни средства. Що се отнася до прогнозата за приходите от КНСБ и Подкрепа подчертаха, че е твърде оптимистична.
"80% от  заложените допълнителни средства е предвидено да дойдат от европейските фондове – посочи Минка Зайкова, финансов експерт от КТ „Подкрепа.- Не може да се разчита със сигурност на тези пари. Ами ако не се усвоят в срок или ни ги спрат. Така че пак ще стигнем до увеличение на дефицита."
Синдикатите имат и конкретни предложения как в  държавата да влязат повече пари, за да може после тя да ги харчи по различни пера. Сред тях са паралелни проверки на данъчните и за осигурители вноски от работодателите в случаите, когато се ревизират фирми за възстановяване на ДДС.  Друго предложение е да се увеличи и максималният осигурителен доход на 2 700 лева.