Икономистите ни разделени около влизането в еврозоната

България да забави кандидатурата си за членство в еврозоната, съветва икономистът Георги Ангелов от Институт "Отворено общество". Той се обоснова с твърдението, че бъдещето на единната валута е неясно, заради дискусиите за отказ от еврото от страна на Германия. Подобна заявка подаде и опозицията във Франция. Ангелов предупреди още, че ако България влезе в предприсъединителния механизъм ERM II след 3 години, рискува да плаща много по-високи вноски, които да участват в спасяването на страните, изправени пред фалит като Гърция, Испания, Ирландия и Португалия.
По- думите на Ангелов “страните с по-малък дълг ще плащат сметката”.
”Все повече сме в позицията, в която не ние толкова искаме да влезем, а другите ще ни молят да го направим. Да извадим 10 млрд. евро, за да спасяваме фалиралите няма смисъл,” заяви още икономистът от “Отворено общество”.
На противоположна позиция са експертите от Института за икономическа политика. Според тях, ако България влезе в еврозоната, би имала повече ползи отколкото загуби. Членството в еврозоната ще подсили стабилността на валутния борд и ще увеличи инвестициите отвън, смятат икономистите от института. Инфлацията от преминаването на лева в евро ще е минимална, тъй като освен цените и заплатите ще се обърнат в единната европейска валута.
Надя Йоргова от Института за икономическа политика коментира, че “при едно евентуално приемане на еврото нашата страна трябва да се справя с единния пазар, бариерите ще паднат и ако Румъния не е влязла през това време в еврозоната това означава, че тя ще има повече предимства от плаващия валутен курс, т.е. ние малко или повече ще имаме изгода да пазаруваме от Румъния по-евтино и това би било предпоставка за криза в нашия бизнес.”
Членството в еврозоната е обвързано и със задължителното участие в спасителния механизъм “Евро плюс”. България трябва да преговаря какви условия ще изпълнява, ако бъде приета. В противен случай рискува да натовари финансовата си тежест заради задлъжнелите страни в еврозоната. Факт е, че тези извън нея, се справят много по-добре с кризата. Микроикономическата рамка, изразяваща се в ниския жизнен стандарт, обаче, оставя обратното впечатление.