Жизненият стандарт на домакинствата у нас се подобрява

Данните за доходите и разходите на домакинствата през четвъртото тримесечие на 2018 г. предизвикаха смесени реакции. Както често се случва при възникването на подобна възможност, повечето медии поставиха акцента върху "лошото" –  по-бързия ръст на разходите (10,5% на годишна база) спрямо доходите, въпреки че ръстът на доходите (7,5%) е чувствително по-висок от всякакви промени в ценовото равнище. Разглеждани във вакуум, тези данни може и да се сторят притеснителни за някои, но от икономическа гледна точка в тях няма нищо изненадващо, поне на този етап. Това пише в анализа на Явор Алексиев от екипа на Института за пазарна икономика.

През втората половина на 2018 г. статистиката регистрира най-силните тримесечия по линия на средната склонност към потребление на домакинствата от преди кризата насам (съответно 0,90 и 0,87, което означава, че от всеки 1 лев доход домакинствата са потребили съответно 90 и 87 стотинки през третото и четвъртото тримесечие на 2018 г.).

Пределната склонност към потребление е над 1 за шесто поредно тримесечие, което пък значи, че разходите на домакинствата нарастват по-бързо от доходите им. Тази динамика обаче не може да бъде обяснена само с промените в ценовото равнище, макар че очевидно по-високата инфлация през втората половина 2018 г. е изиграла своята роля. Все пак този процес започва доста преди скока на инфлацията от лятото на миналата година и показва по-дългосрочно увеличение на потреблението заради добрите доходи и силния пазар на труда. Поведението на домакинствата се подкрепя и от по-високите стойности на показателя на доверие на потребителите за 2018 г. спрямо 2017 г.

Данните за разходите на домакинствата са силно положителни – разходите за храна достигат дъно от 30,2% и като нищо през 2019 г. за пръв път ще паднат под 30%.

Тази динамика говори за подобрение на жизнения стандарт на домакинствата, тъй като показва спад на относителния дял на средствата, които те трябва да заделят за стоки от първа необходимост. Въпреки че с тези данни трябва да се борави внимателно поради волатилността им, най-голям относителен ръст на годишна база се вижда в разходите за „свободно време, културен отдих и образование” – друг признак за подобрено благосъстояние.

Ако можем да изведем някаква отрицателна тенденция, то това е трайната вече тенденция на увеличаване на разходите на домакинствата за данъци и осигуровки, която също остава в сила. Абсолютно всяко едно от тримесечията на 2018 г. регистрира не само увеличение спрямо 2017 г., но и поставя нов рекорд в това отношение, като последните данни показват относителен дял на разходите за данъци от 12,7%.

Подобрения се виждат и по отношение на структурата на доходите. Доходите от работна заплата формират 55% от общите доходи на домакинствата – обстоятелство, продиктувано както от продължаващото и през 2018 г. покачване на заплатите, така и от устойчиво високата заетост и намаляваща безработица. В резултат на доброто състояние на трудовия пазар и икономиката като цяло социалните обезщетения и помощи вече формират под 2,5% от дохода на домакинствата, въпреки увеличаването на някои социални плащания.

Различни домакинства – различна структура и тенденции

Всичко казано дотук обаче описва само и единствено средностатистическото българско домакинство. Разрезът на наблюдаваната съвкупност по децилни групи дава възможност за много по-задълбочени наблюдения, за съжаление към този момент ограничени до 2017 г.

Доходите от работна заплата са водещи само в последните шест децилни групи, а формират над 50% от тях само в последните четири. Очаквано помощите и обезщетенията формират над 10% от домакинските доходи само в първия децил.

Продължението на статията четете в Investor.bg

Харесайте ни във Facebook ТУК.

Снимка: Василена Василева, Bulgaria ON AIR