Девалвира ли висшето образование в България?

Нашата държава се превръща във все по-бюрократична. За нея става важен документът, а не уменията.

Това заяви в предаването "Денят ON AIR" психологът Панайот Рандев, като подчерта, че сме далеч от меритократичен тип държава, при който човекът е уважаван и се издига според реалните си заслуги.

"Това се дължи на историческия манталитет, но и на неспособността администрацията да управлява умения, а не документи. Големите фирми и частният бизнес не се интересува от дипломи, а от умението на хората", посочи той.

"Дипломата за висше образование вече не е някаква ценност у нас. До преди 20 години за едно място в университетите се бореха 4-5 човека, защото 25% от завършилите влизаха в университет, а сега университетите канят всеки срещнат, останал в България", каза в ефир журналистът и издател Никола Кицевски. "Дипломи очевидно все още се продават въпреки скандалите, които имахме преди няколко години. Достатъчно е да напишеш в интернет "продавам дипломи" или "готови дипломни работи" и веднага изскачат хора, готови да продадат или изготвят диплома", добави той.

"Бюрократизацията никога никъде не е водела до прогрес. Тя е водела до имитация на нещо", категоричен е Рандев. "Не на крайно образование, а още на входа ние сме заложили един формализъм", коментира той. "Цялата ни система от детската градина до университета е направена изключително базирано на документи. Ние сме единствената страна в света, в която 100% от децата са готови за училище. Над половината от тях са от не български произход и не говорят български. Въпреки това по официални документи 100% са готови", каза психологът.

"Успелият човек до неотдавна беше мутра, сега обикновено е политик, някой, който е направил пари по друг начин, но не със своите умения и образование. Тоест можем да кажем, че през последните години с промяната в ценностите, ние вървим в образованието назад", заяви Кицевски. Той даде пример с Южна Корея, която е посетил и посочи, че там децата не учат кой знае колко по-различни неща от българските деца, но успехът в обществото зависи от това доколко си образован. "1/4 или 1/3 само могат да влязат в университета. За да вървиш напред и нагоре трябва да си положил усилия да си в тези най-добри", коментира още той.

По отношение на засилените мерки за наблюдение по време на матурите и изказвания на родители, че цялата обстановка е много стресираща, Рандев заяви, че когато една административна структура не може да управлява вътрешните мотивации на учениците за учене, тя може да управлява само контрола върху поведението. И той се извършва чрез камери и наказания. По думите му психолозите отдавна са доказали, че контрола и наказанието е много неефективен начин, който събужда най-лошото в хората - хитрост, наказание, грубост. Според Рандев, ако децата биват стимулирани от рано за това колко е важно да се чувстваш успял в нещо, това създава съвсем друг климат.

"Проблемът е, че администрацията не знае как да създаде това вдъхновяване", настоя той.

В отговор на въпрос какъв тип политическа култура развива българинът Кицевски каза, че ако тръгнем да ги сегментираме има различни - едните са поданици, другите - тарикати, третите са мислещи граждани.

"Аз виждам в младото поколение страшно много деца с истински граждански позиции, но те са малцинство", заяви журналистът.

Според анализ на Рандев, който е бил главен психолог на армията, българинът не може да вижда големите неща, а само малките.  "Може да си направи много хубава къща, да я ремонтира, да си прекопае добре градинката, но не може да види дългосрочните процеси." Според психологът би трябвало политици, хора на култура и на изкуство да ни дадат модел как да се справяме по-мащабно и по-дългосрочно "и тогава всички тези неща ще изглеждат смешни и глупави."

"Все повече млади хора разбират това, че да имаш позитивни емоции и дългосрочни цели е нещо много вдъхновяващо и ти дава много повече преимущества, отколкото дребнавите успехчета - ще взема диплома, ще се уредя на работа", каза психологът. По думите му от младежта ще излезе този меритократичен модел. "Явно политиците нямат нужда от него, но младите имат. Ето вижте конкурса Евровизия. Имаше меритократизъм в него, особено в нашата участничка (Поли Генова б.р.)", заключи той. 

Цялата дискусия вижте във видеото: